Определение № 5276 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4874/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 407, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Колева, срещу Разпореждане № 223 от 13.02.2025 г. за издаване на изпълнителен лист по адм. дело № 176/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен. Искането е за отмяна с аргументи, че съдът се е произнесъл преди да е изтекъл срокът по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, в който срок е поискано изменение на Решението на ВАС в частта му за разноските. Този факт според частния жалбоподател е пречка за издаване на изпълнителен лист за присъдените с акт на касационната инстанция разноски. Отделно настоява, че „с изпълнителния лист е осъдена Националната агенция за приходите“, което не съответства на диспозитива на Решение № 946/10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 176/2024 г. по описа на Административен съд - Шумен. Настоява и за обезсилване на издадения изпълнителен лист. Заявява претенция за разноски. Ответникът по частната жалба – „Бони Ферма Никола Козлево“ АД, в писмен отговор мотивира становище за неоснователност на частната жалбата, като излага съображения, че Решенията на ВАС влизат в сила от момента на тяхното постановяване, като необжалваеми, поради което и подлежат на изпълнение, включително в частта за разноските, а ГПК не свързва издаването на изпълнителен лист с изтичане срока по чл. 248 от същия кодекс. Отделно изтъква и че касационният състав се е произнесъл по молбата по чл. 248 от ГПК – с окончателно Определение № 3512/02.04.2025 г., постановено по адм. дело № 8112/2024 г. по описа на ВАС, същата е отхвърлена. Настоява и че отговорността за разноски е за Националната агенция за приходите, като нито страната, нито съдът са обвързани от някакви вътрешни правила на администрацията. Настоява за оставяне в сила на оспореното разпореждане. Върховният административен съд, осмо отделение в настоящия тричленен състав намира, че частната жалба като подадена в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК от надлежна страна против разпореждане, подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. 407, ал. 1 ГПК, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С Решение № 946 от 10.07.2024 г., постановено по адм. дело № 176/2024 г. по описа на Административен съд – Шумен е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № Р-03002723002381-091-001/20.10.2023 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 285/23/17.04.2023 г. на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, постановено е връщане на преписката на ТД на НАП – Варна за ново произнасяне по искане за прихващане/възстановяване вх. № 2700И0276252/23.03.2023 г., подадено от „Бони Ферма Никола Козлево“ АД, ЕИК 837099301, [населено място], и е осъдена Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, при ЦУ на НАП, да заплати в полза на „Бони Ферма Никола Козлево“ АД, ЕИК 837099301, [населено място], сумата от 15 050 лева, представляващия разноски по делото. Този съден акт е оставен изцяло в сила с Решение № 1004/07.02.2025 г., постановено по адм. дело № 8112/2025 г. по описа на ВАС, като е осъдена Националната агенция за приходите да заплати в полза на „Бони Ферма Никола Козлево“ АД, ЕИК 837099301, [населено място], сумата от 18 000 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. С молба вх. № ДА-01-436/12.02.927/16.02.2021 г. „Бони Ферма Никола Козлево“ АД е поискало издаване на изпълнителен лист за сумата от 33 050 лева, съставляващи присъдени в полза на молителя съдебни разноски, съгласно така постановените съдебни актове на първата и касационната съдебни инстанции. След извършена проверка по реда на чл. 406, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК административният съд е издал оспореното в настоящото производство разпореждане за издаване на изпълнителен лист за сумата от 33 050 лева, представляващи направените разноски за двете съдебни инстанции. Така постановеното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. При изложената по-горе фактическа обстановка следва да бъде прието, че към датата на издаване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист са на налице влезли в сила съдебни решения по смисъла на чл. 404, ал. 1, предл. първо от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, служещи като годно основание за издаване изпълнителен лист за присъдени разноски в полза на „Бони Ферма Никола Козево“ АД, понесени в производството пред първата и касационната съдебни инстанции, и направените оплаквания в частната жалба се явяват изцяло неоснователни. Правилата за издаване на изпълнител лист са разписани в нормите на чл. 405 и сл. От ГПК, приложими субсидиарно и в случаи като процесния, по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от ГПК предвижда, че изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове, какъвто безспорно е влязлото в сила съдебно решение /виж чл. 404 ал. 1 т. 1 предл. първо от ГПК, а и чл. 168 т. 2 от АПК/, като от материалите по делото се установява че такова годно изпълнително основание, касателно разноските, както пред първата, така и пред касационната инстанции на молителя, е на лице. Съгласно чл. 223 от АПК, касационното решение е окончателно и с постановяването му е влязло в сила. На основание чл. 168, т. 2 от АПК, влязлото в сила съдебно решение е изпълнително основание, въз основа на което е приложим редът за издаване на изпълнителен лист по чл. 406 от ГПК. В случая, при наличието на редовни съдебни актове, които удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, обоснован и правилен е извода на първоинстанционния съд, че въз основа на тях следва да бъде издаден изпълнителен лист на основание чл. 406, ал. 1, във вр. с чл. 405, ал. 1 от ГПК. Предвидената в ГПК законова регламентация, още по-малко тази в АПК, не свързва производството с изтичане срока по чл. 248 от ГПК. За да издаде изпълнителен лист, съдът е задължен да извърши двустранна проверка за наличие на предпоставките по чл. 406, ал. 1 ГПК, а именно: редовен от външна страна акт, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, които в случая са на лице. Или макар от материалите по делото да се установява, че едва след постановяване на оспореното Разпореждане Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна се е възползвала от възможността по чл. 248 от ГПК и е поискал изменение на решението на касационната инстанция в частта му за разноските, това не води до неправилност на постановеното разпореждане. Отделно от това, както основателно се изтъква и от ответника по частната жалба, към настоящия момент това производство е приключило с окончателно Определение № 3512/02.04.2025 г., постановено по адм. дело № 8112/2024 г. по описа на ВАС, с което искането е оставено без уважение. В този смисъл и Определение № 14739 от 1.11.2019 г. на ВАС по адм. дело № 11346/2019 г., VIII о. Вторият аргумент на частния жалбоподател също не се споделя от настоящия състав на съда. Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна е част от структурата именно на юридическото лице НАП (така чл. 2, ал. 2 от ЗНАП), така както е визирано и в диспозитива на влезлия в сила съдебен акт, и именно в тежест на НАП по силата на закона е възложена отговорността за разноските по този род дела (виж §1, т. 6 от ДР на АПК). От друга страна от материалите по делото не се установяват изложените в частната жалба твърдения – данните от отбелязването по чл. 406, ал. 3 от ГПК са, че е издаден изпълнителен лист срещу Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,