Определение № 168 от 26.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2116/2016 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. С. П. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. П., за отмяна на решение № 4083 от 7 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 7226/2011 г. по описа на Софийския градски съд, което е потвърдено с решение № 1149 от 2 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 3788/2014 г. по описа на апелативния съд в гр. София. С решението, предмет на молбата за отмяна, е унищожен на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД договор за покупко-продажба от 26 юли 2005 г., по силата на който А. С. С. е продала на молителя собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], Столична община, район „Т.“, [улица]. В молбата се твърди, че ищецът в главното производство А. С. е поставена под пълно запрещение, а назначеният й настойник П. Д. с оглед експертно лекарско решение от 17 май 2005 г. е преосвидетелствана с диагноза епилепсия и шизофрения в параноидна форма. Тъй като посоченото заболяване на П. Д. е несъвместимо с настойническите й функции, органът по настойничеството към СО – Район „С.“ е отменил протокол с изх. № ПО-9400-34 от 10 март 2009 г. в частта, с която последната е определена за настойник на А. С.. Поради изложеното се твърди, че ищцата не е била надлежно представлявана в производството по делото с оглед на което се поддържа отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. В писмен отговор на адв. И. Е. – служебен защитник на А. С. С., се изразява становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Оспорва се легитимацията на молителя, тъй като същият не отговаря на законовото изискване за „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Възразява се, че изнесените в молбата факти са били достояние на молителя и през траенето на процеса, като същият не се е позовал на тях в хода на делото. К. съд в настоящия си състав намира, че молбата за отмяна е подадена от страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Същата е постъпила в рамките на тримесечния срок, установен в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, считано от датата, на която е постановено определение № 1487 от 29 декември 2015 г. по гр.д. № 5557/2015 г., ІV г.о., ВКС, с което не е допуснато касационното обжалване на решението на въззивния съд, и съдържа посочване на основанията за отмяна на влязло в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение