Определение № 1405 от 26.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 958/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 521/11.01.2024 г. на Г. В. В. за отмяна на влязлото в сила въззивно определение № 352 от 06.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 281/2023 г. на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която молителят е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на ВТАС, сумата от 15 лв., представляваща държавна такса по частна жалба вх. № 5724/21.11.2022 г. С определението, чиято отмяна се иска, е потвърдено първоинстанционното определение № 817 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 482/2022 г. на Ловешкия окръжен съд, с което производството е прекратено пред гражданския съд и на основание чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК делото е изпратено на Административен съд – Плевен, както и Г. В. В. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт - по сметка на ВТАС, сумата от 15 лв., представляваща държавна такса по частна жалба вх. № 5724/21.11.2022 г. С определение № 3295 от 31.10.2023 г. по ч. гр. д. № 4344/2023 г., ВКС, състав на ІІ г.о. не е допуснал касационно обжалване на определение № 352 от 06.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 281/2023 г. на Великотърновския апелативен съд. В молбата за отмяна се релевира твърдение за наличието на предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК основания за отмяна, като молителят поддържа, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в законна сила определение, което му противоречи, а именно определение № 76/29.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 98/2018 г. на ВТАС, с което е отменено определение № 88/02.02.2018 г. по гр. д. №32/2018 г. на ЛОС, с което е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК на Г. В. В. за освобождаване от заплащане на държавна такса. Поддържа, че основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се „потвърждава пряко“ и от определение № 454/03.11.2022г. по в. ч. гр. д. № 352/2022 г. по описа на ВТАС, както и „косвено“ от практиката на ВКС, обективирана в определение № 327/02.03.2023 г. по ч. гр. д. № 572/2023 г. ВКС, III г. о. и определение № 222/15.05.2019 г. по ч. гр. д. №1554/2019 г. ВКС, III г. о., с които молителят е освобождаван по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на държавна такса по други вадени от него дела. Излагат се твърдения, че представената съдебна практика обосновава основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – нови обстоятелства или писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаването на в. ч. гр. д. № 281/2023 г. ВТАС и с които страната не е могла да се снабди своевременно. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че така подадената молба за отмяна е недопустима като подадена срещу акт, който не подлежи на отмяна по реда на чл. 303-309 ГПК. Отмяната по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол само на съдебни актове, които се ползват със сила на присъдено нещо - влезли в сила съдебни решения по съществото на спора и определения, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават спорове за материално право.Подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК и определенията, които, макар и да не разрешават материалноправен въпрос, имат сходни правни последици с последиците на влязлото в сила съдебно решение, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, при което се преклудира правото на ищеца да заведе нов иск за същото спорно материално право, така както се преклудира правото на ищеца да заведе нов иск за същото спорно материално право при наличието на влязло в сила съдебно решение по спора. В този смисъл е приетото в задължителната съдебна практика- т.6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС и т.1 и т.2 от ППВС № 2 от 29.09.1977 г. по гр.д.№ 1 от 1977 г. Атакуваният по настоящото дело съдебен акт не е съдебен акт, с който се разрешава спор за материално право или който има сходни правни последици с тези на влязло в сила съдебно решение, поради което е извън обхвата на определенията, които подлежат на отмяна по реда на извънинстанционния контрол. Ето защо подадената молба за отмяна на това определение следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение