Определение № 50002 от 06.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 5768 от 04.07.2022 г. ответникът по касационната жалба ЖСК „Български художник“, представляван от С. М., е направено искане за изменение на постановеното по настоящото дело решение № 42 от 28.06.2022 г. в частта за присъдените в полза на касаторите разноски с твърдението, че същите са прекомерни и не отговарят на фактическата и правна сложност на спора. Ответниците по молба М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. оспорват основателността на същата по съображения подробно посочени в отговора. С молба вх. № 6169 от 19.07.2022 г. касаторите М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. също правят искане за изменение на процесното решение в частта за разноските чрез присъждане на сторените допълнителни разноски от още 1 117 лв. във връзка с вписването на искова молба и провеждане на частно съдебно производство относно допустимостта на делото. Ответникът по молбата - ЖСК „Български художник“ не изразява становище. Съдът, като взе предвид изложеното в молбите, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбите са подадени в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими. Неоснователно е възражението на касаторите за недопустимост на молбата на ответника по касация, обосновано с липсата на направено възражение за прекомерност на сторените разноски. Видно от материалите по делото такова възражение е направено преди постановяване на решението по делото от ЖСК „Български художник“, с молба вх. № 3115/06.04.2022 г. С решение № 42 от 28.06.2022 г. е отменено решение № 10242 от 15.03. 2021 г. по в. гр. д. № 2884/2018 г. по описа на Софийски апелативен съд, като вместо него са уважени предявените от касаторите положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, като ответникът по касационната жалба ЖСК „Български художник е осъден да заплати на М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В., сумата 35 363,17 лв. /тридесет и пет хиляди триста шестдесет и три лева и седемнадесет стотинки/, представляваща направени разноски за всички инстанции, от която 10 174 лв. – разноски за първоинстанционното производство, 9 527,07 лв. – за въззивното производство и 15 662,10 лв. – за касационното производство. По молба вх. № 5768 от 04.07.2022 г. на ЖСК „Български художник“ за изменение на постановеното по делото решение чрез редуциране на присъдените разноски поради прекомерност. Молбата е неоснователна, поради следните съображения: Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност, по искане на насрещната страна, да бъде присъден по-нисък размер на адвокатско възнаграждение. Минималният размер, до който съдът може да намали разноските, се определя в съответствие с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдвС. Страните обаче разполагат със свободата да договарят с пълномощника си адвокатски хонорар в различни от предвидените в нея размери. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай обемът на осъществената от пълномощника защита на касаторите ищци се изразява в процесуално представителство пред първоинстанционна, въззивна и касационна инстанция. Представени са договори за правна защита и съдействие от 09.09.2015 г., 28.03.2018 г. и 07.09.2020 г. от адв. Н. Б. с определен и платен адвокатски хонорар по тях в размер на 3 000 лв. В случая е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г., която определя минималния размер на адвокатското възнаграждение над този уговорен от касаторите ищци по горепосочените договори. С оглед това, настоящия състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК и определеното и заплатено от всеки един от тях адвокатско възнаграждение от по 3000 лв. на адв. Б. не е прекомерно, доколкото съответства на фактическата и правна сложност на производството и не е договорено в нарушение на чл. 7 от Наредба № 1. По молба вх. № 6169 от 19.07.2022 г. на касаторите М. М. Р.-Б., П. Н. В., Д. Л. В., Х. П. В. и Н. П. В. за изменение на процесното решение в частта за разноските чрез присъждане на сторените допълнителни разноски от още 1 117 лв. във връзка с вписването на искова молба и провеждане на частно съдебно производство относно допустимостта на делото. Настоящият състав намира така направеното искане за основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси и разноски в производството се заплащат от ответника в случай, че предявеният иск бъде уважен. От материалите по ч. гр. д. № 145/2017 г. на Софийски апелативен съд, чийто предмет е допустимостта на предявения иск, се установяват разноски за внесена държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд в размер на 15 лв. От представения по същото дело договор за правна помощ от 27.12.2016 г. е видно, че са направени и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. От представения на първа инстанция списък с разноски се установяват сторени такива в общ размер от 10276 лв. (или със 102 лв. по- малко от присъдените с процесното решение), от които 9000 лв. –разноски за адвокатско възнаграждение, 1024 лв. – внесена държавна такса по сметка на Софийски градски съд, 150 лв. – внесен депозит за вещо лице и 102 лв. –заплатена държавна такса за вписване на исковата молба. От изложеното следва, че в полза на касаторите следва да бъде присъдена допълнително сумата от 102 лв. –заплатена държавна такса за вписване на исковата молба, сумата от 900 лв. – сторени разноски за адвокатско възнаграждение в ч. гр. д. № 145/2017 г. на Софийски апелативен съд., както и сумата от 15 лв.– внесена държавна такса по същото дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, Второ отделение