Определение № 6064 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4707/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Г. С., чрез адв.Костадинов, против определение № 6113/22.05.2024 г. постановено по адм.дело №3623/2024г. по описа на Административен съд-София- град /АССГ/. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да бъде обявено за нищожно или да бъде обезсилено, евентуално да бъде отменено като неправилно. Съображения излага в частната жалба и в допълнителна жалба. Ответникът – заместник - кмета на Столична община чрез юрк.Николова, в писмен отговор по подробно изложени доводи оспорва жалбата, като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Със заявление рег. № СОА 24-ЕВ01-171/11.03.2024 г. жалбоподателката Р. С. е поискала всички налични документи свързани с възлагането, изпълнението и приемането на всички извършени строително- ремонтни дейности върху прилежащото пространство около бл.208, ж.к. „Красно село- плавателен канал - север“, попадащ в УПИ I за ЖС и хидрофор. С решение № СОА24-РИ09-150/22.03.2024 г. издадено от заместник- кмета на Столична община е предоставен пълен достъп до поисканата от С. по заявлението за достъп до обществена информация, заведено с рег. №№ СОА 24-ЕВ01-171/11.03.2024 г., във формата на преглед на информацията в оригинал/копие, в рамките на 30 дневен срок от датата на получаване на решението, находяща се в дирекция „Изграждане и ремонт на улична мрежа“, [улица], в рамките на работното време на администрацията, а именно всеки делничен ден от 9.00до 17.30часа, при спазване на условията за конфединциалност и защита на личните данни. С обжалваното определение АССГ на осн. чл.159, т.4 АПК е оставил без разглеждане жалбата на Р. Г. С. против решение № СОА24-РИ09-150/22.03.2024 г. издадено от заместник- кмета на Столична община по подадено от жалбоподателката заявление за достъп до обществена информация и е прекратил производството по делото приемайки, че за нея липсва правен интерес от оспорване. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Настоящата инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че за заявителя не е налице правен интерес от оспорване на постановеното решение, в което е вписано, че се предоставя достъп до исканата информация, но същата не е предоставена в заявената форма. В случая, жалбоподателката е поискала да й бъде предоставено незаверено копие от всички налични документи свързани с възлагането, изпълнението и приемането на всички извършени строително- ремонтни дейности върху прилежащото пространство около бл.208, ж.к. „Красно село- плавателен канал - север“, попадащ в УПИ I за ЖС и хидрофор на електронен адрес [ел. адрес], която е и една от визираните в чл. 26 от ЗДОИ, форми за предоставяне на достъп до обществена информация. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ, задълженият субект е длъжен да представи исканата информация в предпочитаната от заявителя форма. Отклонение от това задължение е допустимо само в изчерпателно изброените хипотези на чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ, като наличието на основанията за приложението на тези хипотези е въпрос за законосъобразност на решението за достъп или за отказ за предоставяне на исканата информация, съответно е въпрос по същество, поради което за жалбоподателя е налице правен интерес. Съгласно правилото на чл. 27, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация органите са длъжни да се съобразят с предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация като са предвидени три хипотези, при наличието на които задълженият субект може да предостави достъп до обществена информация във форма, която същият може да определи. Следователно, съдът следва да провери материалната законосъобразност на обжалваното решение, а именно налице ли е някоя от хипотезите на чл. 27, ал. 1, т. 1- 3 вр. ал. 2 от ЗДОИ за промяна на предпочитаната форма на достъп до исканата информация. За установяването на посоченото, за жалбоподателя е налице правен интерес от оспорването, поради което изводите на съда, че такъв липсва са необосновани и в противоречие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,