Определение № 203 от 19.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 4389/2013 г.

Образувано е по частна жалба от едноличен търговец Д. Д. Т. с фирма „Д. – Д. Д.”, [населено място] срещу определение № 1922 от 20.10.2011 г. по гр. д. № 3467/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната му жалба срещу разпореждане от 07.06.2011 г., постановено по гр. д. № 2179/2010 г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, като в тази насока е изложил и съображения. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва частната жалба в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и провери данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна За да постанови обжалваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че постановеното от СГС разпореждане за оставяне на производството без движение с указание за внасяне на държавна такса не подлежи на обжалване, нито поради естеството му на преграждащо развитието на процеса, нито като изрично предвидено от закона като подлежащо на обжалване. Определението е правилно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС т. 5, което не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК - 2007 г., определението/разпореждането, с което се оставя без движение производството по делото, не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В случая разпореждането с което съдът е определил размера на дължимата държавна такса не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК и не подлежи на обжалване с частна жалба. Срещу това разпореждане страната може да се защити чрез обжалване на последващо разпореждане за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по нея поради невнасяне на таксата, което разпореждане, съдържащо имплицитно според частния жалбоподател отказ от освобождаването му от внасяне на държавна такса, би имало по смисъла на закона преграждащ характер и попадащо поради това в обхвата на подлежащите на обжалване съдебни актове. По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение