Определение № 97 от 11.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5046/2021 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на И. С. А., [населено място], срещу определение №390 от 09.02.2021 г. по ч. гр. дело № 312/2021 г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдено определение от 10.12.2020 г. по гр. дело №5069/2019 г. на Софийския градски съд. С първоинстанционното определение е отказано предоставяне на правна помощ на жалбоподателката. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о., констатира следното: Обжалваното определение, с което е оставена без уважение частната жалба на страната срещу отказа на първоинстанционния съд за предоставяне на правна помощ, не подлежи на по – нататъшен инстанционен контрол, тъй като необжалваемостта му произтича пряко от закона – чл. 95, ал. 5 и ал. 6 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за основателността на искането за предоставяне на правна помощ е окончателно, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 95, ал. 6 ГПК – определението на съда по частната жалба срещу отказ за предоставяне на правна помощ е окончателно. Правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда. Неправилното посочване в диспозитива на определението на апелативния съд, че то подлежи на касационен контрол не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Въззивното определение по чл. 95, ал. 5 ГПК, като необжалваемо, е влязло в сила на датата на постановяването му. Предвид изложеното, подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение на САС е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното пред ВКС производство – да се прекрати, тъй като с произнасянето на САС редът за инстанционен контрол е изчерпан. В този смисъл са определение №375 от 06.10.2020 г. по ч. гр. дело №2143/2020 г. на ВКС, III г.о.; определение № 410/28.06.2010 г. по гр.д. № 331/2011 г., IV г.о.; определение № 261/11.06.2018 г. по ч.гр.д. № 2102/2018 г., IV г.о.; определение № 84/26.02.2018 г. по ч.гр.д. № 643/2018 г., III г.о.; определение №263/10.06.19 г. по ч.гр. дело №447/2019 г., IV г.о. и определение №60377/29.10.21 г. по ч. т. д. №2241/21 г., I т.о. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.