Определение № 75 от 23.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 801/2015 г.

Производството по реда на чл. 351, ал. 5, вр. ал. 4, т. 1 НПК, е образувано по частна жалба на подсъдимия Д. Ц. А. против разпореждане от 29.04.2015 г. на съдия при Великотърновския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 333/2014 г. Поддържа се довод, че не е налице основание за връщане на касационната жалба поради подаването и в законоустановения срок. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил писмено становище, че частната жалба е неоснователна. За да се произнесе Върховният касационен съд съобрази следното: С касационна жалба с изх. № 463 от 05.03.2015 г. на затвора – гр.Плевен А. е обжалвал постановеното от Великотърновския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 333/2014 г. решение № 23 от 24.02.2015 г., с което е изменена присъда № 64 от 12.11.2014 г. по н.о.х.д. № 454/2014 г. на Плевенския окръжен съд. За въззивното решение подсъдимият е бил уведомен лично на 26.02.2015 г., като касационната му жалба е подадена в предвидения за това в чл. 319, ал. 1 от НПК петнадесетдневен срок. Последната е получена във ВКС с вх. № 2779/ 09.03.2015 г., като на същата дата е изпратена на Апелативен съд – Велико Търново, за да бъде окомплектована с делото, постъпило във ВКС ведно с жалбата с вх. № 4532/06.04.2015 г. С разпореждане на председателя на I н.о. на ВКС от 07.04.2015 г. касационната жалба на А. отново е върната на Великотърновския апелативен съд поради липса на изложени в нея касационни данни и основания в тяхна подкрепа. С оглед отстраняване на посочената нередовност и на основание чл. 351, ал. 4, т. 1 от НПК въззивната инстанция е определила седмодневен срок, в който подсъдимият е следвало да допълни жалбата си, за което е получил съобщение на 22.04.2015 г. В посочения срок, на 24.04.2015 г., А. е подал нова жалба до ВКС чрез въззивния съд, в която отново не е посочил на кое от трите касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК /нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание/ обжалва решението на Апелативен съд – Велико Търново.. Поради това, касационната му жалба е върната със сега обжалваното разпореждане от 29.04.2015 г. Върховният касационен съд счита частната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Видно от съдържанието и, у подсъдимия се е формирала погрешна представа за причината поради която въззивният съд е върнал жалбата му. Както вече беше посочено по-горе, връщането е не поради просрочие, а поради липса на изложение в самата касационна жалба. Разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК изисква касационната жалба да съдържа касационното основание, въз основа на което се оспорва присъдата или решението на въззивния съд, данните, които го подкрепят и искането, което се прави. В настоящия случай подсъдимият Д. А., независимо от дадените му в този смисъл указания от Апелативен съд – Велико Търново, не е отстранил нередовността на касационната си жалба, поради което връщането на последната е законосъобразно. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 от НПК