Определение № 527 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2023 г.
ВКСIII гражданско отделение28.03.2023 г.докладчик Драгомир Драгнев
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 160 от 7.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 182 по описа за 2023 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Г. К. против определение № 160 от 7.02.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 182 по описа за 2023 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 638 от 10.11.2022 г. по гр. д. № 437 по описа за 2022 г. на Ямболския окръжен съд и производството по тази частна жалба е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като компетентен да се произнесе по спора е бил Бургаският апелативен съд, а не Върховният касационен съд. Ето защо моли определението да бъде обезсилено и делото да бъде изпратено на Бургаския апелативен съд по компетентност. Ответникът по частната жалба И. К., представляван от своя законен представител И. П., не взема становище. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на жалбоподателя и данните по делото приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване определение, но разгледана по същество е неоснователна. Производството е образувано по иск на И. К., представляван от своята майка и законен представител И. П., срещу Г. Г. К. за заплащане на месечна издръжка от 350 лв. за минало време с цена на иска 4 200 лв. Ямболският районен съд е постановил решение по делото, след което с определение № 2043 от 6.10.2022 г. по гр. д. № 526/2022 г. е отхвърлил молбата на Г. К. за възстановяване на срока за обжалване на решението. Ямболският окръжен съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд за възстановяване на срока за обжалване на решението с определение № 638 от 10.11.2022 г. по ч. гр. д. № 437/2022 г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу определението на въззивния съд, тъй като цената на иска е под 5 000 лв., решението по делото не подлежи на касационно обжалване и съответно определението също не може да се обжалва пред ВКС съгласно чл.274, ал.4 от ГПК. Схващането на частния жалбоподател, че компетентен да се произнесе по частната жалба срещу определението на въззивния съд е Бургаският апелативен съд е погрешно и е резултат от неправилна интерпретация на изменението на чл.274, ал.2 от ГПК с ДВ, бр.50 от 2015 г. Функционалната подсъдност при обжалването по чл.274, ал.2 от ГПК се определя от това дали определението е постановено за първи път от съда, пред който делото е висящо. Когато определението е първоинстанционно/съдът за първи път се е произнесъл по процесуален въпрос с акта, който подлежи на обжалване/, компетентен да се произнесе по жалбата срещу определението е следващият по степен съд. Когато определението е постановено за първи път от районен съд, какъвто е настоящият случай, компетентен да се произнесе по жалбата срещу акта е съответният окръжен съд. Срещу определението на окръжния съд може да се подаде частна жалба, ако са налице предпоставките на чл.274, ал.3 от ГПК и тогава компетентен да се произнесе е Върховният касационен съд/в този смисъл-мотивите на ТР от 12 юли 2018 г. по тълк.д.№ 5/2015 г. на ОСГТК/. Бургаският апелативен съд би бил компетентен да се произнесе по частна жалба срещу определение на Ямболския окръжен съд, с което този съд за пръв път отказва да възстанови срок за обжалване, а не в настоящия случай. Дори обаче да се възприеме тезата на частния жалбоподател, по аргумент от чл.270, ал.4 от ГПК разрешаването на спора от по-горестоящ съд не води до недопустимост и не е основание за обезсилване на определението. Това определение на ВКС, освен че е допустимо, по същество е и законосъобразно. Решението по делото не подлежи на касационно обжалване, тъй като цената на иска е под 5 000 лв., следователно и определението за отказ от възстановяване на срока за обжалване също не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.4 от ГПК. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение