Определение № 304 от 19.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 172/2022 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 20 986/22.11.2021 година, подадена от С. Л. Т., против определение № 2762/20.10.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 3403/2020 година. С обжалваното съставът на Софийския апелативен съд е оставил без уважение направеното от С. Л. Т., с молба вх. № 15 677/10.09.2021 година, искане за изменение на решение № 683/22.06.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 3403/2020 година, като дължимите се на П. И. П. и Л. Ц. П. разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В подадената от С. Л. Т. частна жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от нея молба вх. № 15 677/10.09.2021 година за изменение на решение № 683/22.06.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 3403/2020 година в частта му за разноските да бъде уважена. Ответниците по частната жалба П. И. П. и Л. Ц. П. са подали отговор на същата с вх. № 23 147/20.12.2021 година, с който са изразили становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено. С. Л. Т. е била уведомена за обжалваното определение на 15.11.2021 година, като частната й жалба е с вх. № 20 986/22.11.2021 година. Предвид на това е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че с молба вх. № 15 677/10.09.2021 година С. Л. Т. е поискала решение № 683/22.06.2021 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 3403/2020 година да бъде изменено в частта муза разноските, тъй като присъдените на насрещната страна разноски за един адвокат били прекомерни и несъобразени с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и установените в Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това искане било неоснователно, тъй като разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвиждала, че „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определяли съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно“. Съдът бил сезиран с три обективно съединени иска-за разваляне на договор за продажба, който бил с цена на иска 30 000.00 лева; за заплащане на сумата от 1952.79 лева, представляваща заплатените от съдебно отстранения купувач разноски по сключване на договора; за заплащане на сумата от 7411.04 лева, представляваща заплатените от купувача съдебно-деловодни разноски в производството по съдебно отстранение. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по всички искове бил в размер по-голям от 4000.00 лева, от което следвало, че заплатеното от П. И. П. и Л. Ц. П. възнаграждение на адвокат Н. Г. от САК такова в размер на 2000.00 било в размер по-малък от нормативно установения. В частната си жалба С. Л. Т. твърди, че независимо от броя на предявените искове адвокатското възнаграждение трябвало да се определи от общия размер на вземането, а той в случая бил 39 363.83 лева. Ако бъде възприета тази теза то минималния размер на дължимото се адвокатско възнаграждение трябва да се определи по реда на чл. 7, ар. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е 1710.92 лева. Тази сума е само с 289.08 лева по-малко от присъдените на П. И. П. и Л. Ц. П. разноски за адвокатско възнаграждение от 2000.00 лева и не може да обоснове прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такава би била налице, ако на първо място е налице значителна разлика между адвокатското възнаграждение, определено по реда на Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения и уговореното такова с договора за правна помощ и съдействие и на второ място тази разлика не е обоснова от фактическата и правна сложност на делото. При такава прекомерност съдът може, при искане на съответната страна, да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер, като не е задължен да определя същото по установения с Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. В случая не е установена прекомерност на заплатеното от П. И. П. и Л. Ц. П. възнаграждение на упълномощения от тях за пред въззивната инстанция процесуален представител. С оглед на посоченото съставът на Софийския апелативен съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което трябва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение