Определение № 1730 от 21.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1731/2023 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1730

гр. София, 21.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1731 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Ава Спорт“ ООД, [населено място], чрез адв.Д. и адв.П. срещу решение №504 от 18.07.2023г., постановено по в.т.д. №725/2022г. на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №26 от 14.06.2022г. по т.д. №85/2021г. по описа на Окръжен съд- Монтана в обжалваната част и е осъден въззивника да плати разноски и държавна такса. С първоинстанционното решение в потвърдената част е отхвърлен искът по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, предявен от „Ава Спорт“ ООД /н/ срещу „Гроуейв България“ ЕООД, за установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество вземания на ответника над сумата от 3 249 967.77 лева до пълния предявен размер от 3 308 686.75 лева.

Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на обжалваното въззивно решение е прието, че предмет на предявения пред Окръжен съд-Монтана иск по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ е установяване несъществуването на приетото от синдика вземане на „Глоуейв България“ ЕООД в общ размер на 3 308 686.75 лева, като с постановеното по делото решение искът е уважен за сумата от 58 718.98 лева, представляваща лихви и неустойки с основание договор за паричен заем от 11.05.2007г., договори за цесия от 28.05.2008г. и 08.06.2012г., споразумение от 30.11.2009г. и погасителен план от 2012г. и е отхвърлен в останалата си част - за установяване несъществуване на прието вземане в общ размер на 3 249 967.77 лева. Въззивният съд констатира, че предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ за следните вземания:

1. Вземане в размер на 2 517 477.25 лева, от които 1 834 664.10 лева – главница, 668 736.08 лева- лихви и неустойки, 14 077.07 лева- разноски, произтичащи от договор за паричен заем от 11.05.2007г., договори за цесия от 28.05.2008г. и 8.06.2012г., споразумение от 01.06.2008г. и 30.09.2012г. и погасителен план от 08.06.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2021г. до окончателното й изплащане и

2. Вземане в размер на 721 844.88 лева, от които 283 045.47 лева – главница, 438 799.41 лева – неустойки и лихви, произтичащи от договор за сух лизинг на ВС, споразумение за новация от 30.11.2009г., договор за цесия от 08.06.2012г. и погасителен план от 08.06.2012г., вземане за мораторна лихва върху главницата от 283 045.47 лева в размер на 10 645.64 лева за периода от 10.02.2021г. до 09.03.2021г. и законна лихва върху главницата, считано от 10.03.2021г. до окончателното й изплащане или вземания по двата договора в общ размер от 3 249 967.77 лева. Формира извод, че с оглед на изложеното не е налице твърдяната от жалбоподателя неяснота в диспозитива на решението, а формулираният отхвърлителен диспозитив за вземане в общ размер на 3 249 967.77 лева е съответен на петитума на исковата молба. Решаващият съдебен състав излага мотиви относно съществуването на гореописаните вземания в общ размер от 3 249 967.77 лева, приема че отрицателните установителни искове за установяване, че не съществуват тези вземания са неоснователни, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав намира, че е допусната очевидна фактическа грешка

в първоинстанционното решение, която е допусната и във въззивното решение. Въпреки изложените мотиви за съществуването на гореописаните вземания в общ размер от 3 249 967.77 лева, респективно изводът, че предявените искове за установяване, че не съществуват тези вземания са неоснователни, в диспозитива на първоинстанционното решение вместо да бъде отхвърлен искът за несъществуване на вземане в размер от 3 249 967.77 лева, е отхвърлен искът по чл.694, ал.1, т.1 ТЗ, предявен от „Ава Спорт“ ООД /н/ срещу „Гроуейв България“ ЕООД, за установяване несъществуване на приети в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество вземания на ответника над сумата 3 249 967.77 лева до пълния предявен размер от 3 308 686.75 лева /т.е. за сумата 58 718.98 лева, за която всъщност искът е уважен/. Делото не е върнато на първоинстанционния съд за поправка на ОФГ, а е потвърдено от въззивния съд.

С оглед изложеното, съдът счита, че делото трябва да се върне на Апелативен съд- София за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното въззивно решение, като въззивният съд следва преди произнасянето по чл.247 ГПК да върне делото на Окръжен съд- Монтана за поправка на допуснатата в първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка.

Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА делото на Апелативен съд- София за произнасяне по реда на чл.247 ГПК.

СЛЕД изпълнение на указанията ДЕЛОТО ДА СЕ ВЪРНЕ на настоящия съдебен състав за разглеждане на касационната жалба.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: