Определение № 1741 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 848/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Г. В., чрез пълномощник адв. М. Стоянова, против определение № 72 от 09.01.2025г., постановено по адм. дело № 1/2025г. по описа на Административен съд Русе. С обжалваното определение е отхвърлено искането по чл. 166, ал. 2 АПК на Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., за спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост. В частната жалба са наведени доводи, че обжалваното определение е постановено в противоречие на закона и задължителната съдебна практика по тълкуването и прилагането му. Твърди се, че съдът неправилно е тълкувал прилагането на чл. 166, ал. 2 АПК много стеснително. Развити са подробни съображения, че в случая са изпълнени предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране действието на оспорваната разпоредба от подзаконовия нормативен акт. Сочи се, че предварителното изпълнение на разпоредбата би лишило настоящия частен жалбоподател, както и останалите жалбоподатели пред първата инстанция, от реален шанс да бъдат класирани за закупуване на жилищата, в които са настанени, тъй като жилищата им са във втора зона, за която в оспорваната разпоредба са предвидени 3 точки, а настанените в четвърта и пета зона – кв. Чародейка и кв. Дружба, ще получат 10 точки, като е определено максималният брой жилища за продажба да е 9 % от общия брой на жилищата. Оттук се прави извод, че ако не бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение, докато приключи обжалването, допуснатият брой жилища ще бъдат продадени и е възможно за в бъдеще повече да не се продават такива или ако се продават, да е след значително дълъг период от време, което би причинило значителни и трудно поправими морални и имуществени вреди. Възразява се срещу изводите на първоинстанционния съд, че за да са налице предпоставките за прилагане на чл. 166, ал. 2 АПК, е следвало да бъде обявена процедура за продажба на общински жилища и от страна на оспорващия да е било подадено заявление за участие в процедурата, като се твърди, че това представлява дописване на закона, което е недопустимо и освен това нарушава обществения интерес. По изложените съображения се прави искане за отмяна на определението на Административен съд Русе и постановяване спиране на предварителното изпълнение на оспорената разпоредба от наредбата на Общински съвет Русе. Ответникът – Общински съвет Русе не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Основното производство пред Административен съд Русе е образувано по жалба, подадена от Р. Г. В., А. П. М., З. Д. В. и М. П. Б., всичките представлявани от упълномощен адв. М. Стоянова, срещу чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища – общинска собственост, приета с решение № 454 по протокол № 15 от 17.12.2024г. от Общински съвет Русе. В жалбата е направено искане, на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 190, ал. 1 АПК, да бъде спряно предварителното изпълнение на разпоредбата от визирания подзаконов нормативен акт. С обжалваното определение административният съд в производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. с чл. 190, ал. 1 АПК е отхвърлил искането на молителите за спиране на допуснатото по силата на закона действие на чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 на Общински съвет Русе за условията и реда за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на общинска собственост. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Приел е, съобразно изложените в искането аргументи и представените доказателства, че липсва опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес от действието на оспорената разпоредба. Според решаващия състав при допуснато по силата на закона предварително изпълнение съществува презумция за наличие на основания по чл. 60, ал. 1 АПК за такова изпълнение, оборването на която е в тежест на лицето, което твърди, че от предварителното изпълнение на акта за него ще възникнат значителни или трудно поправими вреди. Съобразно съдържанието и значението на оспорената разпоредба е направен извод, че липсват доказателства, че е открита процедура по определяне на брой жилища за продажба, както и че по открита процедура молителите са подали заявления за покупка на общинско жилище. Съобразено е, че по смисъла на чл. 166 АПК вредата се преценява като хипотетична, но тя следва да е в голяма степен вероятна. Акцентирано е, че правният интерес от търсената защита следва да е не само личен, но и пряк и непосредствен, но в случая липсват доказателства, че към момента на искането съществува защитим интерес от спиране действието на разпоредбата на подзаконовия нормативен акт. Постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Преценката за наличие на предпоставките за спиране действието на оспорен подзаконов нормативен акт, съгласно препращащата разпоредба на чл. 196 АПК, е обвързана с наличието на изискванията на чл. 166, ал. 2 АПК - настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът може да спре предварителното изпълнение, само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При всички положения в тежест на оспорващия е да докаже настъпването на вреди от категорията на визираните по чл. 166, ал. 2 АПК. Съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. По отношение настъпването на значителни вреди, оспорващият следва да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са "значителни" по размер. В случая оспорващите пред първата инстанция са навели общи и бланкетни твърдения, че действието на оспорената разпоредба би им причинило значителни и трудно поправими морални и имуществени вреди, тъй като би ги лишило от реален шанс да бъдат класирани за закупуване на жилищата, в които са настанени. Но наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства, каквито не са представени от оспорващите. Не са представени доказателства, установяващи размера на евентуалните вреди, с оглед преценката на тяхната „значителност“, нито са представени доказателства за реалната опасност от настъпването на неимуществени вреди. Само с представянето на относими доказателства може да се установи дали евентуалното настъпване на вреди по чл. 166, ал. 2 АПК е в причинна връзка с действието на оспорената разпоредба от подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6, в случаите, когато са постъпили по-голям брой заявления от максимално определения от общинския съвет брой жилища за продажба, комисията по чл. 6 от наредбата определя кои жилища да преминат в списъка на общинските жилища, отредени за продажба, като класира жилищата в низходящ ред, съобразно следните критерии: 1. Срок на обитаване на общинското жилище от заявителя – 0,2 точки за всяка завършена година към момента на подаване на заявлението; 2. Възраст на жилището – 0,2 точки за година; 3. Вид на конструкцията – 10 т. за панелно жилище, 3 точки за ЕПК и 1 точка за тухлено; 4. Местоположение – Първа зона – 1т.; Втора зона – 3т.; Трета зона – 5 т.; Четвърта и пета зона – 10 т. Само по себе си обстоятелството, че в чл. 33, ал. 5, т. 4 от Наредба № 6 е въведен нов критерий, а именно – местоположение на общинското жилище, за който се твърди, че засяга неблагоприятно оспорващия, в качеството му на наемател на общинско жилище, което попада във втора зона, не означава, че от действието на посочената норма за оспорващия биха настъпили преки и непосредствени вреди от категорията на визираните в чл. 166, ал. 2 АПК. При това, както се каза, тежестта на доказване от евентуалното настъпване на такива вреди е върху оспорващия, който следва с доводи и доказателства да обори законовата презумция за наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага продължаване действието на разпоредбата от подзаконовия нормативен акт. Твърдените евентуални вреди следва да са конкретно формулирани, за да може да бъде направена преценка за техния размер и значимост, и дали същите надхвърлят значимостта на охранявания обществен интерес. Твърдението, че действието на разпоредбата би лишило оспорващия от реален шанс да бъде класиран за закупуване на жилището, в което е настанен, е абсолютно хипотетично и дори не релевира на опасност от вероятно настъпване на вреди по чл. 166, ал. 2 АПК. При това решаващият съд е оказал необходимото процесуално съдействие на искателите, като им е указал да представят доказателства, че са настанени в общински жилища и че тези жилища са включени в списък за продажба. Във връзка с второто указание искателите са посочили, че отговарят на условията на чл. 35 от Наредба № 6 за закупуване на жилища, тъй като живеят в общински такива, но при точкуване на подадени заявления за закупуване предимство ще получат желаещите да закупят жилище в по „неатрактивни“ квартали. С оглед на така направените уточнения, съдът, след точен анализ на относимите норми от Наредба № 6 (чл. 33, ал. 1, т. 1; чл. 33, ал. 3-5), е достигнал до обоснован извод, че определянето на жилищата, които следва да преминат в списъка на жилища за продажба е обусловено от: 1/ наличие на влязло в сила решение за определяне на максимален брой жилища за продажба (без да се посочва обаче кои точно са тези жилища); 2/ подадени заявления за закупуване на жилища; 3/постъпили по-голям брой заявления от броя на определените за продажба общински жилища. След като в случая липсват доказателства, че е открита процедура по определяне на брой жилища за продажба, както и че по открита процедура молителите са подали заявления за покупка на общинско жилище, решаващият състав е направил обосновано заключение, че липсва доказан защитим интерес от спиране действието на разпоредбата. При това, противно на наведените в частната жалба доводи, нито се касае за дописване на закона, нито за нарушен обществен интерес. Презумцията по закон е, че именно действието на подзаконовия нормативен акт е в обществен интерес, поради което и оспорването не спира действието му. Не се касае и за дописване на закона, а за изложени адекватни и задълбочени съображения от съда по приложението на чл. 166, ал. 2 АПК, съобразени с конкретното съдържание и значение на оспорената разпоредба. Правилно е преценено, че твърдените вреди, които оспорващият би понесъл, не са противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. По изложените съображения, като е приел искането за спиране действието на визираната разпоредба от подзаконовия нормативен акт за неоснователно и го е отхвърлил, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,