Определение № 191 от 23.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 239/2011 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Гр. д. № 239 от 2011г. на ВКС е било образувано по касационна жалба на К. В. Т., представляван от адв.К. от САК, срещу въззивно решение от 09.11.2010год. на ОС Търговище, постановено по в.гр.д.№ 209/2010год. По тази жалба ВКС се е произнесъл с решение № 181 от 12.04.2012г., с което е обезсилил решението на ОС Търговище и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на този съд. С молба вх. № 4084 от 20.04.2012г. жалбоподателят К. В. Т. е поискал ВКС да допълни решението си, като му присъди разноски. Ответната страна не взема становище по молбата. Молбата е допустима- подадена е от легитимирано лице /касатор/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, тъй като съгласно чл. 81 от ГПК ВКС присъжда разноски, само когато с неговия съдебен акт приключва разглеждането на делото. В останалите случаи, при които въззивното решение се отменя или обезсилва, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК разноските, включително и тези за касационното производство, се присъждат от въззивния съд в решението, което той ще постанови при новото разглеждане на делото. В. от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Първо отделение