Определение № 2136 от 24.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 597/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 4071/15.09.2025 г. по гр. д. № 2483/2025 г. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, е оставил без разглеждане молбата на Х. С. Г. за отмяна на влязлото в сила решение № 14752 от 29.07.2024 г. по гр. д. № 40907/2021 г. на Софийския районен съд. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба вх. № 20684/10.11.2025 г. от М. Х. Г. Г. с искане да бъде отменено като неправилно. С определение № 5381 от 24.11.2025 г. по гр. д. № 2483/2025 г. е допълнено цитираното по-горе определение, в частта за разноските, като М. Х. Г. и А. Х. Г. са осъдени да заплатят на В. Г. Г., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1 600 лв.-разноски. Жалбоподателките са конституирани като наследници по закон на мястото на починалия молител с определение от 13.10.2025 г. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК са подадени частни жалби вх. № 23989/29.12.2025 г. от М. Х. Г. и вх. № 23677/19.12.2025 г. от А. Х. Г. с искане да бъде отменено като неправилно. В частните жалби се съдържат доводи, че ответникът по молбата за отмяна не е имал право на разноски, тъй като същата не е разгледана по същество. При условията на евентуалност, е направено и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С определение от 15.09.2025 г., постановено в производство по чл. 307, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, се е произнесъл по допустимостта на подадената молба за отмяна от Х. С. Г., като е оставил същата без разглеждане. Приел е, че в молбата са изложени твърдения, че процесуалният представител на молителя адвокат Н. не го е уведомила за постановеното решение, поради което страната е пропуснала да подаде въззивна жалба в предвидения от закона двуседмичен срок. Обосновал е извод за процесуална недопустимост на молбата поради следните съображения: Първото основание за отмяна, установено в нормата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е налице тогава, когато страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител по делото. Това следва да се дължи на допуснато от страна на съда нарушаване на процесуалните правила, които обезпечават участието на страните в производството. В случая не се твърди, че молителят е бил лишен от възможността да участва по делото, а се посочва, че надлежно упълномощеният му процесуален представител не го е уведомил за решението на първата инстанция, което го е лишило да упражни лично правото си на въззивно обжалване. В тази хипотеза страната не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила решение, тъй като то й е било надлежно връчено и невъзможността да подаде лично жалба срещу него не се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение. С молба от 19.09.2025 г. ответникът по молбата В. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв. Р., е поискал допълване на определението, с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане, в частта за разноските. М. Х. Г. и А. Х. Г. като ответници по тази молба са депозирали отговори в които са изразили становище за неоснователност на направеното искане. С определение № 5381 от 24.11.2025 г., което също е предмет на обжалване в настоящото производство, жалбоподателките са осъдени да заплатят на ответника по молбата сумата 1 600 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. По частната жалба срещу определение № 4071/15.09.2025 г., с което молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Проверката по допустимостта на молбата за отмяна следва да обхване наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на конкретни и надлежно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК. Именно такава проверка е извършена с обжалвания съдебен акт, като е прието, че изложените доводи не могат да обосноват твърдение за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Същото следва да бъде обосновано от такова релевирано нарушаване на съдопроизводствените правила, при което страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител. В конкретния случай самият молител излага твърдения за това, че е участвал в производството чрез надлежен представител, но не е могъл да подаде лично жалба срещу постановеното решение, с което не е обосновано допуснато процесуално нарушение. Освен това, в настоящата хипотеза въззивна жалба е била подадена от процесуалния представител на молителя, но е била върната поради неотстраняване на нередовностите й в срок. По частните жалби срещу определение № 5381 от 24.11.2025 г. по гр. д. № 2483/2025 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК. Ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството /чл. 78, ал. 4/, както правилно е прието в обжалваното определение, независимо от неправилно посочената норма. По делото са представени адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие, които в частта си, удостоверяваща получаването на сумите в брой, имат характер на разписка /т. 1 от тълкувателно решение № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящата хипотеза е доказано, че претендираните разноски са реално извършени. Съдът не се произнася служебно по въпроса за прекомерността на адвокатското възнаграждение /видно от мотивите към т. 3 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая жалбоподателите не са направили искане за намаляване на заплатеното от ответника по молбата адвокатско възнаграждение, поради което съдът не е дължал произнасяне за съответствието на неговия размер с действителната фактическа и правна сложност на делото. На същите е бил надлежно връчен препис от молбата по чл. 248 ГПК, с оглед на което са могли след прекратяване на производството да заявят възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. В обобщение, обжалваните определения следва да бъдат потвърдени. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.