Определение № 2824 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2050/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Т. А. против определение от 15.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 2135/2023 г. от 4-ти състав на САС. Ответникът оспорва частната жалба, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С решение № 263394/30.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 7319/2018 г. от 7-ми състав на СГС е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД сключения между наследодателите на М. Т. А. и ответника по делото договор за продажба на недвижим имот, поради неизпълнение на задължението на купувача М. М. да заплати цената на имота. Видно от мотивите към решението, съдът е разгледал възражението на ответника за относителна симулация на договора за продажба, като прикриващ дарение и е приел същото за неоснователно. Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в производството М. М.. В проведеното на 15.04.2024 г. съдебно заседание пред САС по гр.д.№ 2135/2023 г., образувано по тази въззивна жалба, пълномощникът на жалбоподателя е представил препис от искова молба с вх.№ 4325/15.04.2024 г., с която е предявил на същата дата иск пред СГС, с който иска от съда да прогласи нищожност на договора, предмет на иска с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД, като симулативен, прикриващ договор за дарение. С обжалваното определение, съдът е спрял на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК производството по делото, до приключване на производството по искова молба с вх.№ 4325/15.04.2024 г.. Действително е налице идентичност на възражението за симулация на договора за продажба, разгледано по настоящото дело от СГС като първа инстанция и предмет на въззивното производство, с предявения пред СГС иск с искова молба с вх.№ 4325/15.04.2024 г., както по отношение на страните, така и по отношение на предмета на спора. Но както правилно е приел САС, в настоящото производство не е допустимо да се направи преценка относно допустимостта на предявения пред СГС иск, тъй като тази преценка не е в правомощията на САС по въззивното производство, както и не е предмет на настоящото пред ВКС. Тази преценка следва да се направи от съда, който е сезиран с исковата молба – Софийски градски съд. Към настоящия момент, доколкото е налице преюдициален спор, определението за спиране е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ВКС