Решение № 15413 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2014 г.

Решение № 15413 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1359/2014 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Кирил Кръстев-К-98-Катя Златева, представляван от Катя Златева Кръстева, чрез пълномощника й адв. Милена Миковска, против решение № 24 от 12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 481/2013 г. на Административен съд Враца. С него е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против заповед № 1162 от 23.07.2013 г. на кмета на община Враца, с която "Ди Джи" ЕООД е обявен за спечелил търга за отдаване под наем на общински имот - пореден № 6 по обявата, представляващ щанд № 7 в обект "Сувенирна палата" Враца, предназначен за търговска дейност. Релевирани са доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и в противоречие със събраните по делото писмени доказателства, поради което се иска неговата отмяна. Ответникът - кметът на община Враца, чрез процесуалния си представител адв. Петър Пешковски, в представен писмен отговор счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - "Ди Джи" ЕООД и ЕТ "Херолд КОП - Пламен Димитров" не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС Враца е отхвърлил жалбата на едноличния търговец против заповед № 1162 от 23.07.2013 г. на кмета на община Враца, с която "Ди Джи" ЕООД е обявен за спечелил търга за отдаване под наем на общински имот - пореден № 6 по обявата, представляващ щанд № 7 в обект "Сувенирна палата" Враца, предназначен за търговска дейност. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 64 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НРПУРОИ/ на Общински съвет Враца, в предвидената форма, както и в съответствие с процедурата по глава седма на НРПУРОИ. По доводите за изначална липса на предпоставки за откриване на търга, наведени във връзка с действащ договор за наем на процесния обект, съдът е приел, че това обстоятелство е неотносимо за предмета на настоящия спор. Съдът е приел също така за неотносими и оплакванията, касаещи собствеността на обекта - щанд № 7 в "Сувенирна палата" Враца. Във връзка с тях е посочил, че от една страна жалбоподателят като участник в търга е запознат с тръжната документация, в която изрично е посочено, че обектите, предмет на търга, са общинска собственост, а от друга страна е налице решение на Общински съвет № 436 по Протокол № 37 от 30.04.2013 г., прието на основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 8, ал. 1 от ЗОС, чл. 18, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от НРПУРОИ, за провеждане на публичен търг с тайно наддаване, по реда на ЗОС, на процесните обекти - щандове в "Сувенирна палата" Враца, което няма данни да е обжалвано и е влязло в сила, с което решение жалбоподателят като участник в търга е запознат и се е съгласил. В допълнение съдът е приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби на чл. 8, ал. 2 и чл. 14, ал. 7 от ЗОС, както и с чл. 51 - 63 от НРПУРОИ. По всички тези съображения съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се повтарят доводите, поддържани и пред първата инстанция, а именно, че изначално не са били налице предпоставките за започване на тръжната процедура. По-конкретно се твърди, че обектът, предмет на търга, продължава да се ползва от едноличния търговец по силата на действащ договор за наем, сключен с община Враца, както и че не е безспорно установена собствеността на обекта. Изтъквайки подобни аргументи, касаторът на практика оспорва тръжните условия, утвърдени със заповедта за откриване на процедурата. Същият обаче като участник в търга е запознат и не е оспорил тръжната документация, в която изрично е посочено, че обектите, предмет на търга, са общинска собственост, както и че търга касае и щанд № 7, в обект "Сувенирна палата", по отношение на който е наемател. Недопустимо е в рамките на производството по оспорване на заповед по чл. 14, ал. 1 от ЗОС, съдът да извършва косвен съдебен контрол на заповед № 909 от 28.06.2013 г. за откриване на процедурата, тъй като последната представлява индивидуален административен акт, а не част от процедурата по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, поради което подлежи на самостоятелно обжалване. В случая заповедта за откриване на процедурата не е обжалвана и е влязла в сила, като определените условия и утвърдената документация, не подлежат на контрол за законосъобразност при обжалването на крайния акт за определяне на спечелилия търга участник по чл. 14, ал. 1 от ЗОС. Освен че са неотносими оплакванията на касатора са по същество и неоснователни. Както правилно е посочил административният съд, по отношение на имотите общинска собственост, е приложим специалният Закон за общинската собственост, според чл. 14, ал. 3, от който срокът за отдаване под наем на имотите общинска собственост се определя от общинския съвет. Обстоятелството, че едноличният търговец продължава да заплаща наем за процесния обект на община Враца, след изтичане на петгодишния срок на договора му за наем, не означава, че договорът е продължен за неопределено време, предвид изричната забрана по чл. 14, ал. 3 от ЗОС и че не може да бъде обект на тръжна процедура за отдаването му под наем. Неоснователни са също така и доводите, касаещи статута на процесния обект, тъй като за последния не бил съставен Акт за общинска собственост. В производството пред първата инстанция ответникът е представил достатъчно доказателства, от които безспорно се установява, че обектите на търга, включително процесният щанд № 7, са общинска собственост. Съгласно доказателствата по делото сградата, в която се намира процесния обект - "Сувенирна палата" Враца, е била актив на "Враца Търговия" ЕООД, което дружество към днешна дата е ликвидирано, а активите му са преминали в собственост на община Враца. "Сувенирна палата" Враца е сграда с временен статут, поради което за нея не е съставен акт за общинска собственост съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗОС. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав намира, че независимо от изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника по касация за присъждане на разноски, такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като съгласно представения договор за правна защита и съдействие, е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, но е посочено, че същото ще бъде заплатено по банкова сметка, а не в брой. По делото обаче не са налице доказателства, че сумата действително е преведена по банков път, поради което не може да се приеме, че разноските са реално сторени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение