Определение № 7622 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6629/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Р. П., приподписана от адв. Х. Петров, против определение № 23410 от 10.06.2026 г., постановено по адм. дело № 6996/2026 г. на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповед № РОБ26-РД09-114/21.05.2026 г. на кмета на район „Оборище“ - Столична община. Релевират се съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. При подробно изложени твърдения, се прави искане за отмяна на обжалваното определение и произнасяне с друг съдебен акт, с който да бъде допуснато спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед. Ответникът – Кметът на район "Оборище" – Столична община, чрез пълномощника си ст. юрк. С. Владков, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Производство пред административния съд е образувано по жалба на Т. Р. П. против заповед № РОБ26-РД09-114/21.05.2026 г. на кмета на район „Оборище“ - Столична община, с която на основание чл.46, ал.1, т.7 и ал.2 от Закона за общинската собственост /ЗОСоб./ е прекратено наемното правоотношение между СО-Район „Оборище“ и оспорващия, възникнало въз основа на заповед за настаняване № РОБ23-РД09-699/11.09.2023 г. и договор за наем № РОБ23-ДГ66-25/13.09.2023 г., за общинско жилище с адрес гр. София, [улица], [адрес] и е наредено освобождаване на общинския имот в едномесечен срок. В жалбата, освен доводите за незаконосъобразност на заповедта, е обективирано искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт, мотивирано от жалбоподателя с доводи за опасност от причиняване на значителни и труднопоправими вреди. За да постанови оспореното определение, с което е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на процесната заповед, съдът е приел, че предварителното й изпълнение е допуснато по силата на закона – с разпоредбата на чл.46, ал.5 ЗОСоб. и същото може да бъде спряно при всяко положение на делото до влизане в сила на съдебното решение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, според правилото на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК. С оглед на горното и обстоятелствата в конкретния случай, съдът е констатирал, че жалбоподателят не е доказал, че предварителното изпълнение на заповедта би му причинило значителна или труднопоправима вреда. Според изложените съображения, оспорващият сочи единствено вреди от имуществен характер, като твърди, че не разполага със средства, достатъчни за заплащане на пазарен наем. Горните твърдения съдът е отрекъл като неоснователни и в противоречие с доказателствата за доходите му от пенсия и обезщетение за безработица, както и с възможността да полага труд с оглед трудоспособната му възраст и независимо от инвалидизацията му. Оспореното определение е неправилно. Същото е необосновано от доказателства по делото и е постановено в противоречие със закона. Формираните от административния съд мотиви за неоснователност на искането на жалбоподателя са неправилни. Както се посочи, с процесната заповед по чл.46, ал.1 ЗОСоб. е прекратено наемно правоотношение и е наредено освобождаване на общински жилищен имот. Съобразявайки разпоредбата на чл. 46, ал.5, изр. второ ЗОСоб., правилно съдът е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на административния акт, тъй като предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона. В ЗОСоб. не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите на издадени заповеди по чл.46, ал.1 ЗОСоб., презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение е в полза на общината, а допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението им, е с цел да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота – предмет на освобождаване. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. В случая, пред административния съд жалбоподателят установява вероятността от причиняване на значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, в резултат на предварителното изпълнение на заповедта, а формираните в оспореното определение доводи в обратен смисъл, са неправилни. Искането си за спиране, оспорващият е мотивирал със съображения за влошено здравословно състояние, с липса на друго жилище, както и с ниски доходи, които доводи са надлежно установени по делото. Видно от приложените документи, на жалбоподателя е призната 88 % трайно намалена работоспособност с ЕР №90094/19.01.2026г., а реализираните от него доходи са от пенсия за инвалидност в размер от 662,03 лв. месечно към м. декември 2025 г. и обезщетение за безработица в размер от 15,13 евро дневно, считано от 16.02.2026 г., от която дата е прекратено трудовото му правоотношение. Не е спорно по делото, че оспорващият не притежава друг жилищен имот. Преценени в съвкупност, горните доказателства установяват, че в резултат на предварителното изпълнение на заповедта, за жалбоподателя е налице вероятност от причиняване на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, които по значимост могат да бъдат противопоставени на интереса на общината. От друга страна, процесният административен акт засяга пряко жизнено важни интереси на оспорващия, доколкото негов предмет е жилищен имот, което обстоятелство предполага обсъждане на принципа за съразмерност по чл.6 АПК и на правото по чл. 8 ЕКПЧ, изискващи намесата на администрацията да не доведе до последица, при която освобождаването на имота да остави лицето бездомно. Настоящият съдебен състав счита, че предварителното изпълнение на заповедта би засегнало пряко основно човешко право на жалбоподателя, което право е защитено от чл. 8, ал. 1 от ЕКПЧ. Преценката за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 2 от Конвенцията, които допускат изключение от принципа за неприкосновеност на жилището, а именно такива свързани с националната и обществената сигурност или с икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите, не може да бъде извършена без да се осъществи цялостен съдебен контрол върху оспорената заповед. Видно от доказателствата по делото, причините за прекратяване на наемното правоотношение са икономически, свързани с годишния доход на лицето. При липса на данни към настоящия момент за съществено нарушение на посочените в чл. 8, ал. 2 от Конвенцията свободи и интереси, съизмеримо със заплахата от отнемане на жилището което е единствено за жалбоподателя, отказът за спиране на предварителното изпълнение би бил постановен в противоречие разпоредбата на чл.8, ал.1 ЕКПЧ. С оглед на изложеното, като е приел, че по делото не е установена вероятност за настъпване на вреди от вида на посочените в чл.166, ал.2 АПК за оспорващия и е отказал да спре предварителното изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. Дължимо е произнасяне по същество с определение, с което да се спре предварителното изпълнение на издадения административен акт. Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение