Решение № 2103 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10593/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. № 3467/18.09.2025 г. от Ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) чрез адв. Т. Миланов, срещу решение № 1747/22.08.2025 г., постановено по адм. д. № 73/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, II състав (АС-Кърджали). Излага подробни доводи за противоречието на оспореното решение с материалния и процесуалния закон, както и за неговата необоснованост. Претендира разноски. Ответникът по жалбата – В. С., не представя в законоустановения срок отговор срещу същата. С молба-становище от 08.12.2025 г. са изложени доводи относно неоснователността на касационната жалба, като се иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно. Не претендира разноски. Прокурорът по делото представя заключение, с което счита, че касационната жалба е допустима и по същество – основателна, а първоинстанционното решение – неправилно, поради противоречието му с материалния закон. След като взе предвид становищата на страните и приетото от фактическа и правна страна от първоинстанционния съд, настоящата съдебна инстанция намира следното: Предмет на производството пред АС-Кърджали е Заповед № 113 от 16.01.2025 г., издадена от ректора на УНСС - град София, с която заповед на основание чл. 21, ал. 1 от АПК, чл. 32, ал. 1, т. 4 и т. 14 от ЗВО, чл. 34, ал. 1, т. 3 от Наредбата за ползване на студентските общежития и столове и чл. 37, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 4 и 4б от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешен ред в студентските общежития и столове на УНСС/Правилника/, както и във връзка с Точка № II по решение по Протокол № 32/10.01.2025 год. на Комисията по социално-битови въпроси на учащите се в УНСС /КСБВУ/ и Доклад вх. № 73/16.12.2024 год. от Е. Вакарелова - управител на блок [номер], е наказал В. С. в качеството му на студент в УНСС с наказание – „отстраняване от общежитие до края на следването“ при излагане на следните мотиви: „Вечерта на 11 срещу 12 декември 2024 г. В. С., заедно с неустановен свой приятел, когото С. наричал Е., са упражнили психическо насилие, употребили са заплашване и са принудили съквартирантът на В. С. – Д. А., студент в [номер] курс, [заличен текст] на УНСС, да консумира алкохол против волята му. След полунощ, след като привели Д. А. в безпомощно състояние, В. С. му нанесъл множество удари по главата с боксовата си ръкавица, след като се свестил от побоя Д. установил, че е чисто гол в банята, а В. му обръснал главата с машинка за подстригване, като през цялото време В. и приятеля му Е. са снимали с телефон и са разпространявали записите чрез интернет. С горните си действия В. С. е нарушил разпоредбите на чл. 31, ал.1, т. 4, т. 4 и т. 4б от Правилник за условията и реда на настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. На нарушителя е дадена възможност да даде писмени обяснения, като те са разгледани заедно с доклада на домакин-управителя по време на заседанието. Извършеното нарушение е изключително тежко, извършено е с особена дързост и жестокост, като нарушителят е демонстрирал пълно незачитане на човешкото достойнство и морално-етичните норми на съвместното съжителство в общежитието, поради което КСБВУ счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено с налагане на най-тежкото наказание, предвидено в чл. 36, ал. 4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС – „отстраняване от общежитие до края на следването“. Във връзка с административното производство по издаването на процесната заповед, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че са настъпили следните обстоятелства: Констатирано е предвид безспорността на този факт, че към момента на приключване на съдебното дирене пред първата инстанция касаторът е студент редовна форма на обучение, в [номер] курс, по специалност „[заличен текст]“ в УНСС, с фак. [номер]. По делото също така не е било спорно, че на С. му е предоставено право да ползва за периода 01.09.2024 г. – 30.06.2025 г., студентско общежитие в УНСС - блок. [номер], стая [номер], съгласно заповед № 103736 от 01.09.2024 г. на сектор „Настаняване и информационно обслужване“ към поделение „Студентски столове и общежития“ в УНСС – гр. София. За същия период там е бил настанен и Д. К. А. – студент [номер] курс, по специалността „[заличен текст]“. По изисканата и изпратена в съда административна преписка е приложен доклад, с № 73, изготвен от Е. Вакарелска – управител на общежитие - блок [номер], дата 16.12.2024 год. веднъж и 17.12.2024 год. втори път, адресиран до Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се /КСВБУ/ при УНСС /л.25-л.26/, в който е отразено, че е по повод жалба. От изложеното в доклада, АС-Кърджали е ставало ясно, че същият е изготвен по повод получена жалба от А., която жалба е била получена на датата 16.12.2024 год., по куриерска фирма "Спиди". В доклада е описано, че А. се е прибрал в родния си град непосредствено след инцидента и че към него е била проявена агресия, гавра, нанесена му била психическа травма. В доклада Вакарелова сочи, че за случая била уведомена от майката на А. и че незабавно взела мерки, качила се до тази стая и разговаряла В. С., срещу когото била жалбата. В доклада управителят Вакарелова е заявила, че за него няма впечатления и че той разказал за случилото се, като според нея, имало доста несъответствия и объркващи обяснения. В доклада управителят Вакарелова сочи, че същия ден отишла до видеонаблюдението, за да види какво се е случило, но видяла единствено около 03:00 часа силуети, като в този т.нар. доклад, никъде не е посочено или упоменато, на коя дата са се случили описаните в него събития. В доклада като приложения са описани: "молба от майката на Д. А., жалба и писмено обяснение“. В този доклад, под положените подписи и вписани дати, е добавено, че това, което управителят Вакарелова е видяла на видеонаблюдението, ѝ се сторил силуетът на А., което не съответствало на разказа на С. и че имало някакво момче с Д., което не знае кое е и че камерата била далеч и лицата не се виждали. Добавено е, че Д. или лицето влязло в стаята, а другото момче си тръгнало и после нищо. По преписката е представено заверено копие от жалбата на Д. А. до управителя на блок [номер]– студентско общежитие към УНСС – град София, от дата 13.12.2024 г. /л.31-л.32/, в която същият твърди, че предишния ден претърпял инцидент с единия от двамата си съквартиранти – В.. В жалбата твърди, че вечерта на 11.12.2024 год., В. поканил негов приятел, на име Е., като носили алкохол – водка и искали Д.. да пие, въпреки че знаели, че той не пие. Твърди също, че му казали, че тази вечер само той ще пие водка, а те пили бира, стояли над главата му и настоявали да пие. А. заявява в жалбата, че се е страхувал да им се противопостави и успели да го напият, като изпаднал в безпомощно състояние. Заявява също, че съборил чашата с алкохол и В. го накарал да почисти пода със салфетки, като твърди, че след това В. взел боксовата ръкавица и започнал да го удря по главата, като го ударил около 10-тина пъти. Твърди също, че това станало около 03:00 часа след полунощ, на 12.12.2024 г., и че докато В. го биел, Е. правел клипове и ги пращал на техни приятели. По-нататък А. твърди в жалбата, че след това се оказал в тоалетната, но не знае как се е оказал там и че в тоалетната, докато бил в безпомощно състояние, В. взел машинка за подстригване и го обръснал първи номер. Твърди също, че ревял от унижение и болка, като това го усетил като гавра към него, а през цялото време Е. продължавал да снима, като му казали с В., че можело да го качат в Тик Ток. Именно с тази жалба А. е поискал да бъде преместен в друга стая или В. да бъде преместен. По преписката е представено заверено копие от писменото обяснение от дата 12.12.2024 г., дадено от В. С. до управителя на общежитие – блок [номер] /л.33/, в което писмено обяснение е описана по-различна фактическа обстановка относно случилото се на 11.12.2024 г. и след полунощ, на 12.12.2024 година. В обясненията си С. е посочил, че действително, на 11.12.2024 г. с негов приятел решили да отидат в стаята му и да пият, като там бил и съквартирантът му Д. А.. Сочи в обяснението, че му предложили и той да пие и той се съгласил, като всичко било наред, но Д. се напил и започнал да прави поразии, започнал да вдига много шум, разливал алкохол и безалкохолно по пода и по бюрото на третия им съквартирант и хвърлял бутилката от безалкохолно из стаята. Твърди, че не помни дали той и неговият приятел или Д. казал да го подстрижат и те го направили, но твърди също, че не са го направили насила и не са го задължавали. В писменото обяснение С. заявява, че след като го подстригали, Д. влязъл да се къпе, но след известно време излязъл чисто гол в коридора, с душа в ръка и паднал. Твърде, че след като Д. излязъл от банята, неговият приятел си тръгнал, а той самият казал на Д. да си ляга, защото е доста пиян. По преписката е представено заверено копие и от молбата на Т. З. А. – майка на Д. К. А. (която не е нито косвен свидетел, нито очевидец на деянието), от дата 15.12.2024 г., адресирана до ректора на УНСС, до изпълнителния директор на Поделение „Студентски столове и общежития“, до управителя на студентското общежитие – блок [номер], до Комисията по социално-битовите въпроси, учащите се в УНСС и до Студентския съвет и домовия съвет /л.27-л.30/. В тази молба на Т. А. до голяма степен са преповторени обстоятелствата, които Д. А. е описал в жалбата си. Освен тях, А. е посочила, че вследствие на случилото се вечерта на 11.12.2024 г. срещу 12.12.2024 г., под въздействието на ударите и употребената сила от В., Д. загубил съзнание за известен период от време и че когато дошъл в съзнание разбрал, че е в банята и седи на тоалетната чиния чисто гол. Сочи се, че това обстоятелство не било записано в Сведението /жалбата/ му до 07 РУ СДВР-София от 12.12.2024 г. и в жалбата му до управителя на студентското общежитие от 13.12.2024 г., тъй като се срамувал да го сподели и че В. подстригал косата на Д., докато той седял на тоалетната чиния чисто гол и не можел да се съпротивлява на това действие на В., поради безпомощното си състояние, като му обръснал цялата коса – първи номер. От своя страна е добавено в молбата, че Д. ги чул как се чудели дали пък да не е нула номер и че Д. ревял от болка и от причиненото му унижение от издевателствата над личността му, а през цялото време Е. снимал М., гол и ревящ, и изпращал, разпространявал видеозаписите, представляващи неприлични, неприемливи и несъвместими с обществения морал материали чрез интернет. Добавено е по-нататък в молбата също така, че Д. успял някак си да се облече и избягал от насилниците си, след като те заспали, че ходил по улиците в ранните часове на 12.12.2024 г. и ревял от болка и обида и че там видял непознат мъж, който вървял по тротоара и него споделил за случилия се ужасен инцидент вечерта, като мъжът му дал телефонния си номер, в случай на нужда да му се обади. Всичко това Т. А. научила на 12.12.2024 г., когато преди обяд синът ѝ Д. й разказал какво се е случило предходната вечер. Изложени са и твърдения в молбата, че в следствие на инцидента, Д. бил получил психическа травма и паник атаки. Така, при липса на други писмени доказателства или на данни за извършени проверки относно обстоятелствата по описания в жалбата на Д. А. и в молбата на майка му Т. А. (не-очевидец, нито свидетел на косвени факти), от управителя на студентско общежитие - блок [номер] е бил изготвен цитирания по-горе доклад с № 73 от 16.12.2024 г., до КСБВУ при УНСС – град София, в който, най-отгоре е поставена резолюция, също с дата 16.12.2024 година. По административната преписката е представен и заверен препис от Протокол № 32 от 10.01.2025 год. от проведено редовно заседание на Комисията по социално-битовите въпроси на учащите се (КСБВУ) при УHCC /л.16-л.22/, видно от който, като т. II от дневния ред е бил разгледан постъпилия доклад с Вх. № 73/16.12.2024 год. от Е. Вакарелова, управител на блок [номер], във връзка с нарушение на "Правилника за условията и реда за настаняване, ползване й вътрешния ред в студентските общежития й за ползване на студентските столове на УНСС". По тази точка II от дневния ред, КСБВУ е решила: Предлага на ректора на УНСС да наложи наказание отстраняване от общежитие до края на следването, съгласно чл. 36, ал. 1, т. 4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС, за грубо нарушаване на вътрешния ред в общежитието, на В. С.. КСБВУ е изложила като мотиви за решението си, че след полунощ, след като привели Д. А. в безпомощно състояние, В. С. му нанесъл множество удари по главата с боксовата ръкавица, а след като се свестил от побоя, Д. установил, че е чисто гол в банята, а В. му обръснал главата с машинка за подстригване, като през цялото време В. и приятеля му Е. са снимали с телефон и са разпространявали записите чрез интернет. По този начин, В. С. е нарушил разпоредбите на чл. 31, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 4 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС. Посочено е, че на нарушителя е дадена възможност да даде писмени обяснения, като те са разгледани заедно с доклада на домакин-управителя по време на заседанието. В мотивите към това решение на КСБВУ е прието, че извършеното нарушение е изключително тежко, извършено е с особена дързост и жестокост, като нарушителят е демонстрирал пълно незачитане на човешкото достойнство и морално-етичните норми на съвместното съжителство в общежитието, поради което КСБВУ счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати единствено с налагане па най-тежкото наказание, предвидено в чл. 36, ал. 1 от Правилника за условията и реда за настаняване, ползване и вътрешния ред в студентските общежития и столове на УНСС - "Отстраняване от общежитие до края на следването". Така, в крайна сметка, е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 113 от 16.01.2025 год. на ректора на УНСС – град София, с която В. С. е бил отстранен от процесното общежитие до края на следването си. Освен горните доказателства от административната преписка, по делото е постъпило съпроводително писмо пр.пр. № 61818/2024 г. от 04.07.2025 г. на Софийска районна прокуратура, като на основание чл. 198 от НПК, е изпратено заверено копие на досъдебно производство № 2007/2024 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр. № 61818/2024 г. по описа на СРП, за нуждите по адм. дело № 73/2025 год. по описа на Административен съд - Кърджали, II с/в и като приложение е посочено – общо 56 листа /от л.99 до л.148/. От съдържащите се материали по това досъдебно производство е видно, че в хода на извършената преди образуването му проверка по преписка 3382 ЗМК-2007/2024 г. по описа на 07 РУ към СДВР, на 17.12.2024 год. по случая е било снето писмено сведение от В. С. /л.126-л.127/, снето е било писмено сведение на 18.12.2024 год. от лицето Е. С. А. /т.нар. в жалбата на Д. А. и в молбата на майка му - "Е." /л.122-л.123/, както и писмено сведение от 19.12.2024 год. от Е. Вакарелова - управител на студентско общежитие – блок [номер] /л.115/, като към материалите от проверката е наличен и Протокол за доброволно предаване от 18.12.2024 год./л.120/, с който Е. С. А. е предал на полицейски инспектор от 07 РУ съм СДВР, 1 брой DVD с видеофайл, сниман на личния му телефон, съдържащ запис с Д. А.. А. Към материалите от проверката е налична и жалба, подадена от Т. З. – майка на Д. А. и негов пълномощник, до началника на 07 РУ към СДВР, в която са изложени твърдения и искания, почти идентични с тези, изложени в молбата й от 15.12.2024 год., подадена да ректора на УНСС – град София и до управителя на студентско общежитие – блок [номер]. Към съпроводителното писмо е представено и Постановление от 30.04.2025 г. за спиране на наказателното производство, издадено от наблюдаващия прокурор при Софийска районна прокуратура по това досъдебно производство. В мотивите към това постановление е посочено, че по делото са установени и разпитани като свидетели, присъствалите в жилището по време на извършване на инкриминираното деяние лица, а именно: В. С., /с когото пострадалия е съжителствал заедно с горепосоченото жилище/, Е. А. и самия пострадал Д. А., както и че е изготвена СМЕ, която установява липса на травматични увреждания у А., освен констатирано охлузване в областта на дясното ходило. В мотивите към постановлението се сочи, че показанията и на тримата свидетели са еднозначни, че вечерта на 12.12.2024 г., пострадалият, заедно със своя съквартирант и трети поканен гост, се намирали в гр. София, [жк], бл. [номер], където си организирали импровизирана забава. В постановлението се сочи, че свидетелските показания и на трите, посочени по-горе лица, са еднопосочни, че А. е злоупотребил с употребата на алкохол, в резултат на което изпаднал в алкохолно опиянение, провокирало негово поведение с неадекватни елементи. Сочи се, че св. В. С. и св. Е. А. заявяват, че Д. А. започнал безпричинно да плаче и да се смее, както и да отправя обидни цинични реплики съм неприсъстващи, общи за компанията, познати лица от женски пол, които му действия били заснети с мобилен телефонен апарат, както и че в изблик на нетипичното си поведение, пострадалият изразил желание да бъде подстриган с машинка от своите приятели, което било сторено. В мотивите е посочено още, че според показанията на разпитаните свидетели, настоятелното поведение на А. станало дразнещо и притеснително за тях и те започнали да го увещават да спре да пие, като отказът на пострадалото лице провокирало С. да сложи боксова ръкавица на ръката си и да нанесе удар в областта на рамото на своя съквартирант и че именно с това действие, на св. А., процесното „телесно увреждане“, което според заключението на СМЕ, не е оставило следи от нараняване, а констатираното охлузване по ходилото вероятно е в причинно-следствена връзка с друго събитие, породено от алкохолното опиянение на пострадалия. По-нататък в мотивите е посочено, че от своя страна, св. Д. А. не само че не спрял да пие алкохол, а излязъл до денонощен магазин, за да закупи още напитки и се върнал обратно в квартирата си и това обстоятелство, установено със свидетелските показания, вкл. и тези на пострадалия, ясно сочи на липса на принудителни действия спрямо св. А. от страна на неговите приятели. В мотивите към постановлението е прието, че така установените по делото обстоятелства категорично сочат на липса на хулигански мотив у извършителя на процесното деяние и че се касае за причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК, съпричастен към която е съквартирантът на пострадалия, като деянието не е реализирано на публично място. Изрично е посочено обаче, че същевременно са събрани доказателства, че причиняването на тази повреда е провокирано от поведението на самия пострадал, който е бил във висока степен на алкохолно опиянение, което е подразнило присъствалите в жилщето приятели на св. Д. А.. и че всичко това изключва наличие на хулигански мотив у извършителя на процесното деяние. В допълнение, в мотивите наблюдаващият прокурор изрично е направил и извод, че следва да се посочи, че и останалите действия, извършени по отношение на А., не се характеризират с принудителен характер и че това касае както подстригването, така и отиването на А. до денонощен магазин за алкохол и доброволното му завръщане обратно в жилището. Поради горното е прието, че описаното деяние не попада в хипотезите, за които Софийска районна прокуратура е компетентна да вземе отношение, като е указано, че ангажирането на наказателната отговорност на извършителя му се реализира след подаване на частна тъжба в законоустановения шестмесечен срок от пострадалото лице пред родово и местно компетентния съд. Въз основа на горното, АС-Кърджали е приел от правна страна, че процесната заповед на ректора на УНСС, макар да е издадена от компетентен орган и в изискуемата от закона форма, тя е издадена при съществено нарушение на чл. 35 АПК, доколкото не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а тези факти са от значение, тъй като се касае за производство със санкционен характер. Освен това, на собствено основание е посочено и като съществен порок в административното производство и липсата на осигурена възможност на жалбоподателя С., да изрази своето становище във връзка със започналото административно производство, в това число и да изрази своето становище. Нещо повече – от събраната доказателствена съвкупност, се установявало една доста по-различна фактическа обстановка по случая от тази, изложена в мотивите на обжалваната заповед. Отделно от горното, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е и в противоречие с материалния закон, тъй като дори и да се приеме, че поведението, респ. действията на В. С. в посоченото време и на посоченото място – стая [номер] в общежитието на блок [номер], в някаква степен нарушават посочените в заповедта разпоредби на чл. 31, ал.1, т. 4 и т.4б. от ПУРНПВРСОС на УНСС, доколкото същият е употребил алкохол – едно кенче бира и е нанесъл един удар с боксово ръкавица по рамото на А., то това нарушение по разбиране на АС-Кърджали не може да се квалифицира до такава степен като грубо нарушавана на вътрешния ред или на някои от останалите задължения на учащите по същия Правилника, че да влече като последица налагането на най-тежкото наказание по чл. 36, ал. 1, т. 4 от ПУРНПВРССОС на УНСС. В допълнение, АС-Кърджали е посочил, че тъй като ПУРНПВРСОС на УНСС е приет в изпълнение на делегацията по чл. 3, ал. 1 от НПСОС, поради което разпоредбите на правилника, като вътрешноведомствен акт, не могат да противоречат на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт, за чието изпълнение е приет. В случая обаче, с обжалваната заповед било наложено административно наказание, предвидено в чл. 36, ал. 1, т. 4 от ПУРНПВРСОС на УНСС – "отстраняване от общежитие до края на следването", каквото наказание обаче не било предвидено в чл. 45, ал. 1 от НПСОС, според която разпоредба, при наличието на визираните в хипотезата ѝ предпоставки могат да се налагат само следните наказания: т. 1. "предупреждение за отстраняване от общежитието" и т. 2. "отстраняване от общежитието". Не може да бъде възприето, че с ПУРНПВРСОС на УНСС са детайлизирани разпоредбите на НПСОС, респ. че в т. 3 и т. 4 на чл. 36, ал. 1 от Правилника са уредени подвидове на наказанието по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Касае за разпоредби със санкционен характер, които следва да бъдат тълкувани и прилагани стеснително, поради което е недопустимо в ПУРНПВРСОС на УНСС да се предвиждат различни по вид и/или срок наказания от регламентираните в НПСОС, за изпълнението на която наредба е приет Правилникът. Още повече, че по аргумент от чл. 17, ал. 1 от НПСОС, настаняването на студентите в общежитие се извършва след класиране за всяка учебна година, при условията и по реда на наредбата и на правилниците по чл. 3, в какъвто смисъл е и настанителната заповед на жалбоподателя, а съгласно чл. 19 от НПСОС, правото за ползване на студентски общежития се прекратява: 1. с изтичането на срока на договора или на заповедта за настаняване; 2. при отстраняване от висшето училище в случаите по чл. 74, ал. 2 от ЗВО; 3. когато студентът не е класиран за съответната учебна година; 4. при отпадане на основанието по чл. 13; 5. при налагане на наказание "отстраняване от общежитието". Според съда изложеното означавало, че правото за ползване на студентски общежития възниква винаги за определен срок – за срока на договора или на заповедта за настаняване и може да бъде прекратено предсрочно при налагане на наказание "отстраняване от общежитието", съответно наложеното такова наказание не би могло да бъде за по-дълъг срок от срока, указан в договора или в заповедта за настаняване, тъй като след този срок студентът няма право да ползва студентското общежитие, в което е бил настанен – такова право би могло да възникне само на ново основание, ако студентът кандидатства отново по надлежния ред, бъде класиран и му бъде издадена нова настанителна заповед. Съобразно горните мотиви, АС-Кърджали е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно, но с известни неточности в мотивите и при непълен диспозитив. Съгласно чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. А според чл. 34, ал. 4 АПК административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. В рамките на предоставената възможност страните могат да правят искания и възражения. От своя страна, съгласно чл. 35 АПК индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Горепосочените разпоредби образуват сложен нормативен комплекс, който има за цел да гарантира практическото приложение на предвидените в процесуалния закон принципи на истинност, на законност, на равенство на страните и на засиленото начало в административния процес. Те от своя страна са императивни и неспазването им винаги опорочава законността на административния акт (освен ако не е налице специален закон, който да урежда друго), тъй като нарушава правото на защита на адресата на административния акт и повлиява до голяма степен и крайният извод на административния орган, изложен в административният акт. Поради тази причина, липсата на даване на възможност на страната за искания (включително и доказателствени) и възражения по чл. 34, ал. 4 АПК би могло да повлияе, а в случая е и повлияло на административния орган, доколкото същият не е могъл обективно да ги вземе предвид чл. 35 АПК. С оглед на горното, липсата на осигурена възможност на адресата на акта – С. да вземе отношение по събраните доказателства в рамките на административното производство, представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. От друга страна, това нарушение е довело и до нарушението на чл. 35 АПК, доколкото единствените доказателства, на които е основан процесният административен акт са показанията на заинтересованата страна в административния производство (Д. А.) и на показанията на неговата майка, инкорпорирани в молба от 15.12.2024 г., която не е нито очевидец, нито свидетел на косвени факти, които са се случили след инцидента. Че е извършено нарушението на чл. 35 АПК и на принципа на истинност и на служебното начало може да се съди и по събрания по делото доказателствен материал, изпратен от СРП. Що се касае до невъзможността за издирването на другото лице с прякор „Е.“ от страна на административния орган и доводът на касатора в тази връзка, действително ректорът на УНСС не притежава оперативно-издирвателни правомощия (такива, каквито имат разследващите органи по НПК), но има други правомощия по събирането на доказателства в това число и да поиска по реда на чл. 36, ал. 6 АПК съдействие от органите на МВР за установяване на самоличността на лица, чиято самоличност е неизвестна. Поради тази причина, изводите в тази част на решението категорично съвпадат с виждането на настоящата съдебна инстанция, както и тези, свързани с материалната незаконосъобразност на процесната заповед, изразяваща се в налагане на твърде тежко и несъобразено с действително установената фактическа обстановка. Предвид това, съдът препраща към тях, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. В останалата си част от мотивите, касаеща противоречието на чл. 36, ал. 1, т. 4 от ПУРНПВРСОС с чл. 45, ал. 1 от НПСОС, съдът не е съгласен с доводите на АС-Кърджали, но доколкото това не рефлектира върху крайния резултат, с оглед процесуална икономия, съдът намира, че не е нужно да излага допълнителни пространни мотиви. Въпреки горното обаче, АС-Кърджали е следвало освен да отмени процесната заповед, но и да върне преписката на органа на основание правилото на чл. 173, ал. 2 АПК, взимайки предвид изложените в първоинстанционния съд съображения, които са допълнени и с настоящото решение. Поради тази причина, настоящата инстанция следва да отстрани тази формална неточност с оглед спазване принципите на законност и самостоятелност на административния орган в административния процес, като делото се върне на ректора на УНСС под формата на преписка за повторно извършване на административнопроизводствените действия по случая. Административният орган следва да даде възможност на засегнатото лице – В. С. да участва пълноценно и законосъобразно в административното производство. Това включва осигуряването на възможност същият да даде обяснения и съобразявайки писмените и гласни доказателства, които са събрани в рамките на ДП № 2007/2024 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр.пр. № 61818/2024 г. по описа на СРП, при спазване на правилото за събиране на доказателства от административния орган, заложено в чл. 39 АПК. С оглед на този изход на спора, разноски следва да бъдат присъдени на ответника по жалбата, но доколкото, същият не е направил изрично искане за това, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, пето отделение