Решение № 4394 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10429/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на И. И. К., от гр. Чепеларе чрез неговия пълномощник срещу решение № 835/14.07.2025 г. по адм. д. №400/2024 г. на Административен съд Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-главният архитект на община Чепеларе и И. Н. А. в писмени становища чрез своите процесуални преддставители намират касационната жалба за неоснователна и претендират разноски. Ответникът Х. А. К. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от лице, за което съдебният е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу издадена на 02.10.2024г. от главния архитект на община Чепеларе скица/виза за промяна на предназначение по чл. 147а ЗУТ на склад за дърва с идентификатор 80371.240.1232.2 в лятна кухня и трапезария, находящ се в ПИ с идентификатор 80371.240.1232 по плана на гр. Чепеларе. С обжалваното ре шение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Жалбата е подадена от лице с правен интерес по смисъла на чл. 131, ал.2, т.3 ЗУТ. Оспорената скица/виза за проектиране от 02.10.2024г. на главния архитект на община Чепеларе по означеното в нея е издадена за „промяна предназначението по чл.147а от ЗУТ на склад за дърва в лятна кухня с трапезария по зелено на скицата“. Защрихованият в зелено по скицата склад с идентификатор 80371.240.1232.2 е разположен и граничи в северната си част с южната вътрешна регулационна линия на имота на К.. В този смисъл като собственик на съседния имот, жалбоподателят е засегнат неблагоприятно от предвидената промяна, доколкото са налице намалени разстояния. Визата е издадена от компетентен орган - главния архитект на община Чепеларе в кръга на неговите правомощия, без допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при нейното издаване. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно като съответно на материалния и процесуалния закон и обосновано. На първо място настоящата инстанция намира, че решението е издадено при наличие на правен за жалбоподателя интерес, но не на основание чл. 131, ал. 2, т. 3 ЗУТ-допуснати намалени отстояния, а на основание чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ-промяна на предназначението на имота. Според указанията на Върховния административен съд, дадени с определение №4321/25.04.2025 г. по адм. д. №3602/2025 г. кръгът на заинтересованите лица се определя съгласно изискванията на чл. 131 ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗУТ. При тези задължителни указания правният интерес на жалбоподателя като собственик на съседен имот е поради промяна на предназначението на имота-предмет на плана. Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е разгледал оспорената виза за проектиране като разрешение за промяна на предназначението, издадено от главния архитект на общината на основание чл. 147а, която разпоредба е посочена като правно основание от административния орган. С оглед доказателствата по делото се установява, че процесната сграда с идентификатор 80371.240.1232.2, съставлява „Склад за горивни материали-бетонова плоча“ на нивото на улица [улица] в гр. Чепеларе, построена въз основа на представените с административната преписка строителни книжа, издаденото разрешение за строеж № 38/30.07.2001 г. и проектна документация към него, както и въз основа на писмено дадено съгласие декларация от И. К., Р. К. и Х. К. за застрояване на имотната граница. Процесният склад с идентификатор 80371.240.1232.2 се намира в северозападната част на ПИ с идентификатор 80371.240.1232 и граничи в северната си част с южната вътрешна регулационна линия на имота на жалбоподателя. Издадената скица-виза всъщност е разрешение за промяна на предназначението по реда на чл. 147а ЗУТ, според което „склад за горивни материали-бетонова плоча“ променя предназначението си в "лятна кухня с трапезария". Настоящата инстанция намира заключението на първоинстанционния съд, че имотът се ползва като склад за дърва за обоснован според доказателствата по делото. Този факт се потдърждава и от заключението на вещото лице геодезист инж. Сулинаджиев че към момента на извършване на експертизата обектът представлява склад за горивни материали., както и от извършените в хода на административното производство проверки по повод жалба на И. И. К., от които се установява, че сграда с идентификатор 80371.240.1232.2 се ползва за склад и не е в противоречие с издадените строителни книжа. В същия смисъл е писмо изх.№ 94-00-679-005/27.11.2024 г. от кмета на община Чепеларе и констативен протокол от служебна проверка от 01.10.2024 г., извършена от служители на община Чепеларе по повод постъпила жалба/сигнал за обект „склад“ в гр.Чепеларе, [улица]. В касационното производство е представен констативен протокол от 06.06.2023 г., съставен от служители на община Чепеларе, че в имот с идентификатор 80371.240.1232 е изпълнен склад за горивни материалия, собственост на И. А., като към настоящия момент същият не се ползва със същото предназначение съгласно декларация от 11.09.2001 г. Върху изградената сграда са паркирани 2 бр. автомобили според цитирания констативен протокол.Това доказателство не опровергава извода на съда, че обектът се ползва за склад за дърва, тъй като не сочи с какво предназначение е обектът съгласно контативния протокол. Ако същият се ползва не като склад за дърва още преди издаване на разрешението по чл. 147а, то това е основание за компетентния административен орган да издаде заповед по чл. 178, ал. 4 ЗУТ, според която норма не се разрешава строежи или части от тях да се ползват не по предназначението им, но не влияе върху проверката за валидност и законосъобразност на издаденото на основание чл. 147а, ал. 1 разрешение за промяна на предназначението на склад за дърва в лятна кухня с трапезария. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд за валидност и законосъобразност на издаденото разрешение по чл. 147а, ал. 1 ЗУТ. Съгласно представеното със заявлението за промяна на предназначението на процесния строеж конструктивно становище на инж. Н. не се променя категорията на строежа; няма да се нарушава целостта на конструктивните елементи; не се предвижда извършване на СМР; не се променя конструкцията и сградата може да поеме бъдещите натоварвания. Според заключението на вещото лице Сулинаджиев с оспореното разрешение не се установява нещо различно от предвиденото застрояване по предходната скица-виза като размерите и застроената площ на построената сграда –склад за горивни материали не се променят, не е налице ново застрояване. Експертът сочи, че единствената промяна предвижда покрива на построената сграда да се използва като паркинг за два автомобила. От направените снимки –приложения към заключението се установява, че обектът се използва за склад. Според заключението на вещото лице инж.Щерева от огледа на място се установява, че конструкцията на съществуващата сграда е в общо добро състояние. Носещата конструкция е оразмерена и изчислена за поемане на постоянни товари и временни вертикални товари /сняг и паркирани автомобили/ от стоманобетонна плоча, разположена на нивото на пътя. Експертът заключава, че допусната промяна на предназначението на постройката от склад за дърва в лятна кухня с трапезария не променя носимоспособността и устойчивостта на съществуващата конструкция на едноетажната сграда. При тези доказателства законосъобразен е изводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 147а ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 147а ЗУТ, промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение. В случая тези предпоставки са налице, като относимата разпоредба, както адекватно е приел решаващият съд, е чл. 38, ал. 5 ЗУТ, според която самостоятелни обекти за нежилищни нужди, изградени в заварена сграда, могат да се преустройват и да променят предназначението си по общия ред, без да се изисква съгласието на собствениците в етажната собственост, при условие че се спазват изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 2 – 4 и не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Безспорно се установява, че процесното разрешение не установява нещо различно от застроеното вече по предхонатата скица-виза от 20.06.2001 г. и от издаденото разрешение за строеж на склад за дърва-бетонна плоча. Според заключението на вещото лице Сулинаджиев шума и замърсяването от една сграда, използвана за лятна кухня не е по-голям от шума и замърсяването на сграда, използвана като склад за горивни материали.От приетите по делото заключения се установява, че ситуирането на постройката определя промяната и начина на ползване, като не засяга носимоспособността и устойчивостта на съществуващата конструкция на едноетажната сграда. Носещата конструкция е оразмерена и изчислена за поемане на постоянни и временни товари и може да се използва като паркинг за два автомобила. Всъщност спорният момент е именно използването на разрешената бетонна плоча за паркиране. Както се посочи, бетонната плоча е разрешена с разрешението за строеж от 2001 г., а използването й за паркиране не влияе на законосъобразността на издаденото на основание чл. 147а, ал. 1 ЗУТ разрешение за промяна на предназначението. Паркирането е въз основа на представеното конструктивно становище, което паркиране е върху разрешената за строеж бетонна плоча и не изисква други строително-монтажни работи. Ако компетентният административен орган счита, че паркирането върху бетонната плоча не се обхваща от издаденото на основание чл. 147а разрешение за промяна на предназначнието на склад за дърва в лятна кухня с трапезария, може да издаде акт, както се посочи по-горе, при условията на чл. 178 ЗУТ-забрана за ползване на части от строежи не по предназначение. В този смисъл паркирането е ползване като фактическо действие и няма отношение към проверката на издаденото разрешение за промяна на предназначението от склад за дърва в лятна кухня с трапезария. Предвид изложеното, като е приел обжалваният административен акт за валиден и законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, поради което обжалваното решение като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в полза на община Чепеларе в размер на 639 /шестостотин тридесет и девет/ / евро. На ответника И. Н. А. следва да се присъдят разноски за две инстанции, представляващи възнаграждение за един адвокат по приложен списък и три броя фактури в общ размер от 1 917 / хиляда деветстотин и седемнадесет / евро, тъй като не е направено възражение за прекомерност от страна на касатора или неговия пълномщник. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,