Решение № 7621 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2611/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране против решение № 304 от 05.01.2026г., постановено по адм. дело №7404 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Твърди неправилност на атакувания съдебен акт, като релевира нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Иска отмяната му и постановяване на съдебно решение,с което да бъде потвърдено изцяло издадения административен акт. Претендира разноски за настоящото производство и в първоинстанционното такова. Ответникът по касационната жалба – К. П. Л. в писмен отговор оспорва касационната жалба. По същество иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Постъпила е и касационна жалба от „Електроразпределение Юг“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив против решение № 304 от 05.01.2026г., постановено по адм. дело №7404 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град. Твърди нищожност и неправилност на атакувания съдебен акт, като релевира нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – К. П. Л. в писмен отговор оспорва жалбата. Върховната прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и за правилност на обжалваното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която подлежащият на касационен контрол съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими,като по отношение на допустимостта съдът споделя наведените от административния съд мотиви в Определение № 37563 от 13.11.2025г. по адм. д.№7404/25 г. на АССГ и не следва да ги преповтаря. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 13, ал. 9 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е отменено Решение № Ж-590 от 03.07.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 1 и е изпратена преписката на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново произнасяне по жалбата на К. П. Л. с вх. № Е-13-262-170/21.05.2025 г. срещу "Електроразпределение Юг" ЕАД в частта й относно определения срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения, посочен в проект на Договор за присъединяване № 4627339 и искането за премахване на клаузата по чл. 4.2.1 от Търговските условия на договорите за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Производството пред административния съд е образувано по жалба на К. П. Л. против Решение № Ж-590 от 03.07.2025 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по т. 1, с което е прекратено административното производство. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 16.05.2024 г. К. П. Л. е подал искане за проучване на условията и начина за присъединяване на обект (жилищна сграда в гр. Стара Загора, [заличен текст]).На 31.05.2024 г. е издадено становище № 4627339 от ЕР Юг за условията и начина за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа.На 01.10.2024 г. г-н Л. е подал искане за сключване на договор за присъединяване, в отговор на което на 17.10.2024 г. от ЕР Юг е изпратен проект на ДП № 4627339. На 29.10.2024 г., с жалба до КЕВР с вх. № Е-13-262-195 К. Л. е оспорил определената в ДП цена за присъединяване. Оспорването е отхвърлено с Решение № Ж-991/23.12.2024 г., отменено с решение № 32937 от 08.10.2025 г. на Административен съд – София-град (АССГ), 57 състав по адм. дело № 1147/2025 г. Решението по това дело е влязло в сила и е потвърдено от ВАС. Междувременно, на 21.05.2025 г. г-н Л. е подал втора жалба до КЕВР, насочена срещу посочения в проекта на ДП 36-месечен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване и размера на предвидената неустойка в Търговските условия. Неустойката е предмет на друго адм. дело № 7981/2025 г. на АССГ, 79 състав, приключило с влязло в сила определение № 29467 от 10.09.2025 г., с което е потвърдена възприетата от КЕВР по т. 2 от настоящото решение недопустимост на жалбата. В производството пред КЕВР е представено становище от ЕР Юг, което съдържа обосновка за предвидения в ДП 36-месечен срок за изграждане и въвеждане на присъединителните съоръжения, както и аргументация на въведените в чл. 4.2.1 от ТУ условия. Дружеството е представило график на дейностите, включващ планиране и проучване (до 3 месеца), процедури по ПУП-Парцеларен план и съгласуване с институции като РИОСВ и ВиК (до 13 месеца), проектиране на присъединителните съоръжения (до 3 месеца), издаване на разрешение за строеж (до 4 месеца), реално строителство на линии, трансформатори и др. (до 9 месеца), въвеждане в експлоатация чрез ДНСК/РДНСК (до 3 месеца) и окончателно присъединяване (до 1 месец). В становището е подчертано, че обектът е извън строителните граници на населеното място, което налага дълги административни процедури, но е декларирана готовност от ЕР Юг да изпълни задълженията си и в по-кратки срокове при възможност. Последвало е издаването на оспореното решение, с което след анализ на събраната в административното производство информация, Комисията е счела жалбата на К. Л. за неоснователна. В тази насока КЕВР е потвърдила, че ЕР Юг е изпълнило законовите си задължения, като е предложило проект на договор, съдържащ всички необходими реквизити съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба № 6/2024 г., включително правата и задълженията на страните, техническите условия, цената и сроковете за присъединяване. Относно техническата страна на проекта Комисията е отбелязала, че предвидените дейности включват изграждането на специфична инфраструктура: монтаж на електромерно табло и нов кабелен разпределителен шкаф (КРШ), изграждане на кабелен електропровод ниско напрежение и монтаж на измервателни уреди. Комисията е подчертала в решението си, че съгласно чл. 2, ал. 1 и чл. 12, ал. 3 от Наредба № 6/2024 г., мрежовият оператор е този, който има правомощието да определя техническите условия и крайния срок за присъединяване. В тази връзка КЕВР е намерила определения срок от 36 месеца за обоснован, изцяло възприемайки доводите в становището на дружеството. В мотивите си Комисията е посочила, че съгласно Закона за енергетиката срокът за присъединяване не трябва да е по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на самия обект и присъединителните му съоръжения. В този контекст Комисията е потвърдила правомерността на условието в чл. 4.2.1 от Търговските условия, според което сроковете започват да текат само при кумулативното наличие на влязло в сила разрешение за строеж и учредени вещни права. Тъй като Търговските условия са неразделна част от договора (съгласно чл. 8.4.8), изискването срокът да е обвързан с фактическото влизане в сила на строителните разрешения е прието за правилно и законосъобразно. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административен съд – София-град е преценил подадената от Л. жалба за основателна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 2 ЗЕ орган, в установената от закона форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити на административен акт, издаден в писмена форма. Приел е, че същият не съответства на материалния закон. По отношение на 36 месечната продължителност на срока за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения, съдът е приел,че Комисията без да изложи каквито и да било мотиви, безкритично е възприела субективните времеви интервали, посочени от ЕР Юг, като не е изследвала тяхното съответствие с принципа на „добросъвестност“ и „разумност“, произтичаш и от правилото на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 6/2024 г. Анализът на предложения от мрежовия оператор 36-месечен срок показва, че неговата обосновка се основава на предвиждането на максимално допустимите по закон срокове за всяка административна стъпка, без да се отчита реалната специфика на конкретния случай. Дори да се приеме становището, че при обекти извън регулация (извън строителните граници) процедурата е значително по-сложна, тъй като изисква промяна на предназначението или изготвяне на подробен устройствен план (ПУП) и парцеларен план (ПП), то КЕВР е следвало да направи преценка дали едностранно определеният от ЕР Юг срок от 36 месеца (3 години) не създава за електроразпределителното дружество благоприятната ситуация, която да му позволи да прехвърли тежестта от бавната администрация върху клиента. Освен това, дейностите по проектиране и издаване на разрешение за строеж, за които са предвидени общо 7 месеца, могат да протичат паралелно или непосредствено една след друга. Необходимо е било КЕВР да провери защо за конкретния обект се налага предложения от оператора период от 3 години. На следващо място, съдът е приел за несподелим изводът на КЕВР относно „липсата на противоречие“ между Договора (ДП) и Търговските условия (ТУ). В чл. 4.6.1 от ДП ясно е посочено, че срокът тече от момента на плащане на цената за присъединяване, докато едностранно разписаните от електроразпределителното дружество ТУ добавят допълнително условие (влизане в сила на РС за присъединителните съоръжения). Клаузите на ТУ следва да се тълкуват с оглед нормата на чл. 298, ал. 3 от Търговския закон, според която при несъответствие между уговореното от страните и общите условия, има сила уговореното. Следователно при разминаване между специалните условия в договора и неговите общи (търговски) условия, предимство имат специалните. При това положение щом ДП изрично изброява предпоставките, при които ще започне да тече срока по чл. 4. 5, то тези предпоставки не могат да се допълват с ТУ, след като не съответстват на индивидуално посочените в ДП. Не на последно място, обвързването на срока за присъединяване с влизането в сила на разрешение за строеж по чл. 4.2.1 от ТУ създава ситуация на несигурност в ущърб на клиента, който е длъжен да плати предварително и изцяло цената за присъединяване /преди изграждане на присъединителните съоръженията/, но срещу това не получава насрещна яснота за времето на изпълнение на ангажимента от страна на мрежовия оператор. Тъй като процедурата по издаване на разрешение за строеж на съоръженията за присъединяване зависи изцяло от активността на електроразпределителното дружество (издава се на негово име и снабдяването с него е поставено в зависимост от неговите действия), това поставя клиента в състояние на пълна неяснота кога реално ще започне да тече 36-месечният срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения. Съдът е приел,че да се сподели становището на КЕВР означава всъщност от оператора да зависи в кой момент ще започне да тече срокът по чл. 4.5 от договора, а това е лишено от житейска логика, неприемливо е и създава предпоставка за злоупотреба, вкл. предпоставка за нарушение на чл. 117, ал. 3 от ЗЕ, който изисква срокът за присъединяване да не е по-дълъг от срока за въвеждане в експлоатация на обекта. В случая сградата е на груб строеж, а предложената от дружеството структура на срока може да отложи финализирането му с години отвъд всякаква разумна граница.В обобщение на изложеното административният съд е приел,че Решение № Ж-590 на КЕВР за незаконосъобразно и го е отменил. Решението е валидно и допустимо и правилно, като постановено при изяснена фактическа обстановка и при събрани в пълен обем доказателства. Настоящият състав на касационната инстанция преценява, че заложеният в чл.4.5 от Договор 4627339 срок за изграждането и въвеждането в експлоатация на съоръженията за присъединяване от 36 месеца, считано от датата на заплащане на фактурата, издадена след подписване на договора за присъединяване, които срок съгласно чл. 4.6 започва да тече след и при условие, че: т. 4.6.1. клиента е заплатил дължимата цена за присъединяване; т. 4.6.2. клиентът или съответните лица, през имотите на които минават съоръженията за присъединяване, са учредили сервитутни права, право на строеж и/или право на прокарване, така както са описани в чл. 5.4 или са прехвърлили на ЕР Юг правото на собственост върху имотите/частта от имотите, през които е предвидено да преминат съоръженията за присъединяване е неразумно дълъг, доколкото е фактологично необоснован. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, Комисията не е изискала от „Електроразпределение Юг“ЕАД да предостави икономическа и техническа обосновка кое налага срокът за присъединяване да бъде определен от 36 месеца. Комисията без да изложи каквито и да било мотиви, безкритично е възприела субективните времеви интервали, посочени от ЕР Юг, като не е изследвала тяхното съответствие с принципа на „добросъвестност“ и „разумност“, произтичаш и от правилото на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 6/2024 г. Анализът на предложения от мрежовия оператор 36-месечен срок показва, че неговата обосновка се основава на предвиждането на максимално допустимите по закон срокове за всяка административна стъпка, без да се отчита реалната специфика на конкретния случай. Необходимо е било КЕВР да провери защо за конкретния обект се налага предложения от оператора период от 3 години. Неотчитането от регулаторния орган на фактологичната необоснованост на заложения в договора срок от 36 месеца за изграждане и въвеждане в експлоатация на съораженията за присъединяване и неизследването от страна на административния орган на мотивите за това е довело до постановяване на незаконосъобразен административен акт. Касационната инстанция,счита за правилни и мотивите на административния съд по отношение на противоречието между Договора (ДП) и Търговските условия (ТУ). В чл. 4.6.1 от ДП ясно е посочено, че срокът тече от момента на плащане на цената за присъединяване, докато едностранно разписаните от електроразпределителното дружество ТУ добавят допълнително условие (влизане в сила на РС за присъединителните съоръжения). Клаузите на ТУ следва да се тълкуват с оглед нормата на чл. 298, ал. 3 от Търговския закон, според която при несъответствие между уговореното от страните и общите условия, има сила уговореното. Следователно при разминаване между специалните условия в договора и неговите общи (търговски) условия, предимство имат специалните. При това положение щом ДП изрично изброява предпоставките, при които ще започне да тече срока по чл. 4. 5, то тези предпоставки не могат да се допълват с ТУ, след като не съответстват на индивидуално посочените в ДП. С оглед на изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото на Комисията за енергийно и водно регулиране и „Електроразпределение Юг“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.Пловдив не следва да се присъждат разноски. Следва да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на ответника– К. П. Л. разноски в размер на 769.23 евро адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. Първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия