Определение № 50451 от 25.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1832/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „МЕЧЕЛ КАРБОН“ АГ - дружество, регистрирано в Швейцария, вписано в Търговския регистър на Кантон Цуг, Швейцария с рег. № СН-170.3.032.036-7, със седалище и адрес на управление в Швейцария, Кантон Цуг, Баар 6340, Обердорфщрасе № 11 /“МЕЧЕЛ КАРБОН“/ - ищец в производството, като процесуален субституент на „ТОПЛОФИКАЦИЯ РУСЕ“ ЕАД, ЕИК:[ЕИК] /“ТЕЦ РУСЕ“/, срещу определение № 370 от 20. 05. 2022 г., постановено от Софийски апелативен съд /“САС“/, Търговско отделение, Трети състав по в.т.д. № 186 по описа на съда за 2022 г., с което е спряно производството по делото до влизане в сила на съдебни актове по т.д. № 304/21 г., т.д. № 305/21 г., т.д. № 306/21 г., т.д. № 307/21 г. и т.д. № 308/21 г. по описа на Русенски окръжен съд.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, иска се отмяната му и връщането на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Ответникът в производството „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД /“НЕК“/ и съищецът в производството на ищеца - частен жалбоподател, ТЕЦ РУСЕ по съображения, изложени в депозирани в законоустановения срок писмени отговори оспорват жалбата, като неоснователна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и оплакванията в частната жалба, намира следното:

Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени осъдителни искове - главен, основан на чл. 44а, ал. 1, изр. 2 от Закона за особените залози /ЗОЗ/ и акцесорен по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за събиране на вземания на ТЕЦ РУСЕ към НЕК, които са предмет на особен залог, учреден от ТЕЦ РУСЕ в полза на МЕЧЕЛ КАРБОН, ведно с обезщетение за забавено плащане на сумите по главницата в размери и по периоди, уточнени в исковата молба. По твърденията на ищеца процесните вземания са му възложени за събиране на основание чл. 44а, ал. 2 от ЗОЗ в качеството му на заложен кредитор, вписал пристъпване към изпълнение по залога. Отново по твърдения на ищеца обезпечените негови главни вземания към ТЕЦ РУСЕ са такива за незаплатена от ТЕЦ РУСЕ цена за доставка на въглища, доставени на ТЕЦ РУСЕ от МЕЧЕЛ КАРБОН по силата на сключен на 30. 12. 2011 г. между тях Договор за доставка на въглища № MECH-RUS-2012, впоследствие изменен с допълнителни споразумения от 30. 12. 2011 г., 31. 03. 2012 г., 27. 08. 2012 г., 08. 10. 2012 г., 09. 04. 2013 г., 11. 04. 2013 г. и 15. 07. 2013 г. Според твърденията на ищеца договорът за доставка на въглища е прекратен с подписано от страните споразумение, в което е предвидено същият да запази действието си за вече възникнали задължения на купувача ТЕЦ РУСЕ във връзка с доставки на въглища, извършени въз основа на поръчки, направени преди датата на споразумението за прекратяване. С допълнителни споразумения № 7 и № 8 към договора за доставка на въглища страните по договора са уредили изпълнението на възникналите, но непогасени задължения на купувача ТЕЦ РУСЕ, като към датата на подписването на допълнително споразумение № 7 /15. 07. 2013 г./ страните са се съгласили, че непогасените задължения на ТЕЦ РУСЕ за извършени доставки на въглища възлизат на 18805049.22 щатски долара. Твърди се от ищеца ТЕЦ РУСЕ да не е изпълнил тези задължения и в допълнителните срокове, предвидени в погасителния план, уговорен между страните. На 05. 07. 2013 г. за обезпечаване на всички вземания по договора да доставка на въглища, включително вече съществуващите към този момент, признати или възникнали съгласно Допълнително споразумение № 7 от 15. 07. 2013 г., е бил сключен договор за залог на вземания, по силата на който ТЕЦ РУСЕ като залогодател, е учредил в полза на ищеца МЕЧЕЛ КАРБОН, като заложен кредитор, първи по ред особен залог върху всички съществуващи и бъдещи вземания на ТЕЦ РУСЕ по договор за продажба на електрическа енергия № 12ИЕ-2102030 от 2012 г., сключен между ТЕЦ РУСЕ и НЕК, изменен с допълнително споразумение № 1 от 10. 01. 2013 г., заедно с всички негови изменения, подновявания, добавяния и замени, както и всички съществуващи бъдещи вземания по всеки друг договор за продажба на електрическа енергия между тези страни, както и вземанията на ТЕЦ РУСЕ от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за всеки позитивен баланс по конкретно посочена банкова сметка, заедно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности на тези вземания, включително натрупани лихви. Договорът за залог е бил вписан в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/ на 31. 07. 2013 г. под рег. № 2013073101765 по партидата на ТЕЦ РУСЕ, като на 18. 05. 2018 г. вписването на залога е продължено за нов 5-годишен период, а на 02. 12. 2016 г. е пристъпено към изпълнение спрямо заложените вземания в съответствие с глава VІІ от ЗОЗ, поради неизпълнение на задълженията на ТЕЦ РУСЕ по договора за доставка на въглища. Пристъпването към изпълнение е вписано под рег. № 2016120201975, посочен е като депозитар по смисъла на чл. 38 от ЗОЗ, вр. чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ, ЧСИ С. Я., рег. № 844 на КЧСИ. Твърди се през процесния по делото период НЕК да изкупува електрическа енергия, произведена от ТЕЦ РУСЕ, за което ТЕЦ РУСЕ издава на НЕК данъчни фактури. Според ищеца, доколкото вземанията на ТЕЦ РУСЕ към НЕК за изкупуването на електроенергия представляват парични вземания по договора за продажба на електрическа енергия, доставена от ТЕЦ РУСЕ на НЕК, то и същите са част от заложените по силата на сключения между ТЕЦ РУСЕ и МЕЧЕЛ КАРБОН договор за особен залог вземания и са предмет на обезпечението, учредено в полза на ищеца, съгласно договора за особен залог. Отново според ищеца, доколкото тези вземания са възникнали след пристъпването към изпълнение от негова страна, то и НЕК дължи плащане на дължимите по тези вземания суми по банковата сметка на депозитаря, вписана в ЦРОЗ с вписването на пристъпването към изпълнение, и не може да изпълни валидно, като плати на залогодателя ТЕЦ РУСЕ. Твърди се с нотариална покана, връчена на НЕК на 05. 12. 2016 г. да е отправено искане до НЕК, на основание вписването на пристъпването към изпълнение в ЦРОЗ на 02. 12. 2016 г., от този момент нататък да изпълнява всички свои непогасени или бъдещи парични задължения към ТЕЦ РУСЕ във връзка с продажба на електрическа енергия, по банковата сметка на депозитаря, вписана в ЦРОЗ с вписването на пристъпването към изпълнение. Твърди се, че на 27. 01. 2017 г. на НЕК е връчена втора нотариална покана, с която ищецът отново е отправил искане до НЕК в срок от 5 работни дни от получаването на поканата да плати по банковата сметка на депозитаря всички суми, дължими от НЕК на ТЕЦ РУСЕ във връзка с продажба на електрическа енергия и станали изискуеми след датата на пристъпването към изпълнение, или останали непогасени дотогава. Твърди се, че на НЕК е връчена и трета нотариална покана на 15. 05. 2018 г., с която се иска в срок от 5 работни дни от получаването на поканата да бъдат платени по банковата сметка на депозитаря всички суми, дължими от НЕК на ТЕЦ РУСЕ, но че и към завеждането на иска, по който е образувано производството, по сметка на депозитаря не са постъпвали плащания от НЕК на каквито и да е суми за погасяване на заложени вземания. С исковата молба се иска осъждане на ответника НЕК да заплати в съответствие с чл. 44а, ал. 3 от Закона за особените залози, на депозитаря по чл. 38, ал. 1 от ЗОЗ, вписан по партидата на ТЕЦ РУСЕ в Централния регистър на особените залози, като залогодател по особен залог, вписан в ЦРОЗ под peг. № 2013072101765, подновено с вписване с peг. № 2018051800512, във връзка с вписване в ЦРОЗ с peг. № 2016120201975 на пристъпване към изпълнение, дължими на ТЕЦ РУСЕ, възложени за събиране на основание чл. 44а, ал. 2 от Закона за особените залози на ищеца, на основание чл. 79 ЗЗД вр. чл. 162 ЗЕ, суми в общ размер на 21400000 лева по главницата, които представляват преференциалната цена с ДДС за доставена от ТЕЦ Русе електрическата енергия от високоефективно комбинирано производство, закупена от НЕК през процесния период. Заявява се и се поддържа и претенция за обезщетение за забавено плащане на сумите по главницата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в общ размер 3 508 215.47 лева, уточнена по размери на незаплатените главни задължения и периоди на забава в рамките на исковия период.

В първоинстанционното производство като съищец на страната на ищеца МЕЧЕЛ КАРБОН е конституирано лицето, събирането на чиито вземания е предмет на предявените срещу НЕК осъдителни искове - ТЕЦ РУСЕ. По делото е постановено първоинстанционно решение, с което искът за главницата е уважен изцяло, а за обезщетението за забава изпълнението на парично задължение – частично. Решението в осъдителните му части е обжалвано от НЕК, с което делото е пренесено пред въззивната инстанция - САС, състав на който е постановил и обжалваното в настоящото производство определение, с което производството по делото е спряно.

Между същите страни е постановено влязло в сила съдебно решение № 770/13. 04. 2018 г. по т.д. № 1034/17 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 444/19. 02. 2020 г. на САС, ТО, Девети състав по т.д. № 4854/2018 г., на свой ред недопуснато до касационно обжалване с определение № 60456/10. 08. 2021 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. по т.д. № 1791/2020 г., с което решение ответникът НЕК е осъден по иск на МЕЧЕЛ КАРБОН да заплати по сметка на депозитаря в производството по ЗОЗ сумата 5318372.19 лв. и лихви – обезщетение за забавено плащане, за предходен на процесния в настоящото производство период. В отговора си на частната жалба, по която настоящото производство е образувано, ответникът НЕК твърди, че сумите, за заплащането на които е осъден с влязлото в сила съдебно решение са събрани за сметка на НЕК по сметка на депозитаря по ЗОЗ, в същия смисъл е налице изявление и на МЕЧЕЛ КАРБОН в отговора му на въззивната жалба на НЕК /л. 151 от въззивното производство/, вследствие на което на ищеца е разпределена сума, т.е. същият е удовлетворен за свои вземания към ТЕЦ РУСЕ, обезпечени с процесния особен залог, за 7792712.92 лв. или 4611072.73 щатски долара.

Обжалваното определение е постановено по подадена от ТЕЦ РУСЕ молба до въззивния съд с искане съдът да спре производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на производствата по т.д. № 304/21 г., т.д. № 305/21 г., т.д. № 306/21 г., т.д. № 307/21 г. и т.д. № 308/21 г. по описа на Русенски окръжен съд /РОС/ с твърдения, че в конкретният случай ищецът като процесуален субституент е предявил от свое име чужди права, като наред с него е конституиран и молителя като съищец и носител на спорното материално право. Твърди се, че за да предяви по съдебен ред вземанията на ТЕЦ РУСЕ към НЕК и преди да се легитимира като заложен кредитор по договора за особен залог, ищецът се легитимира като кредитор на ТЕЦ РУСЕ с вземания, произтичащи от доставки на въглища по договор за доставка. Производството се води от ищеца с цел да се съберат вземанията от доставки на въглища, като за тяхното плащане се използват вземанията, които ТЕЦ РУСЕ има към НЕК, поради което и дължимостта, и размерът на вземанията на ищеца МЕЧЕЛ КАРБОН към ТЕЦ РУСЕ, обуславят качеството му на кредитор и са пряко свързани с валидността на заложните права на ищеца. По делото ТЕЦ РУСЕ заявява и установява с представени съдебни удостоверения, издадени от РОС, че е предявил пред същия съд пет установителни иска, които имат за предмет установяване по съдебен ред, че ТЕЦ РУСЕ не дължи на МЕЧЕЛ КАРБОН вземанията, обективирани в процесните по делата фактури, поради погасяването им по давност. Молителят ТЕЦ РУСЕ смята, че образуваните пред РОС съдебни производства са преюдициални за спряното с обжалваното определение производство, тъй като процесните по производствата пред РОС вземания легитимират ищеца да предяви правата на ТЕЦ РУСЕ срещу НЕК във висящото производство, а от друга страна изходът на делата, висящи пред РОС е от значение и за валидността на учредените от ТЕЦ РУСЕ в полза на МЕЧЕЛ КАРБОН особени залози. С допълнителна молба към частната си жалба, с приложени към нея съдебни удостоверения, издадени от РОС жалбоподателят МЕЧЕЛ КАРБОН уведомява съда, че така образуваните пет производства пред РОС, приети от САС за преюдициални за настоящото такова, са прекратени от решаващите ги първоинстанционни съдебни състави. В самата молба на частния жалбоподател по делото се заявява, че определенията за прекратяване на производствата пред РОС не са влезли в сила, като такова тяхно влизане в сила нито се твърди, нито се установява по делото и към настоящото произнасяне на касационната инстанция, т.е. и към момента приетите от САС да са обуславящи настоящото производство, пет такива производства пред РОС, са висящи. Същото се установява от приложените към депозирания от ТЕЦ РУСЕ отговор на частната жалба писмени доказателства – преписи от частни жалби срещу прекратителните определения на РОС, върху които са налице отбелязвания за депозирането им в съда, и съдебни удостоверения в уверение на това, че същите определения са обжалвани и жалбите срещу тях са администрирани.

За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира, а преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство (Тълкувателно решение № 8/07. 05. 2014 по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК на ВКС). Спирането на това основание позволява съдът, разглеждащ обусловеното дело да съобрази решението по обуславящото дело, което има значение за правилното му решаване, а връзката на обусловеност е обективна и не зависи от поредността на предявяване на двата иска. Като е изложил, че ищецът основава своето право да предяви иск за събиране вземанията на ТЕЦ РУСЕ към НЕК, на сключения договор за особен залог, по силата на който конституираният по реда на чл. 26, ал. 4 от ГПК ищец е заложил вземанията си, които има от доставка на електрическа енергия на ответника НЕК, съставът на САС също е посочил, че залогът е вид обезпечение за кредитора и цели да гарантира интереса му да получи удовлетворение, но учредяването на залог винаги е свързано с обезпечаване на определено главно вземане, а заложното право е акцесорно по отношение на главното вземане. Видно от представения по делото договор за особен залог от 05. 07. 2013 г., залогът обезпечава вземания за суми, дължими по договор № МЕСН-КЦЗ-2012 от 30. 12. 2011 г., по силата на който МЕЧЕЛ КАРБОН продава на ТЕЦ РУСЕ руски въглища за парни котли, договорът е вписан в ЦРОЗ, налице е и вписване на пристъпване на изпълнение от заложния кредитор. Възпроизвеждайки съдържанието на съответните законови разпоредби съдът е посочил, че съгласно разпоредбата на чл. 44а от ЗОЗ кредиторът, в чиято полза е заложено вземане, може да го продаде, а ако вземането е парично, кредиторът може да го събере, паричното вземане се счита възложено за събиране на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение, а постъпленията при събиране на вземането се получават от депозитаря. Постановилият обжалваното определение съдебен състав излага, че с цитираните в молбата за спиране дела, образувани по описа на РОС, ТЕЦ РУСЕ е поискало установяване по съдебен ред, че не дължи на МЕЧЕЛ КАРБОН суми по договора за доставка на въглища и издадените по него фактури, което обстоятелство се установява от представените съдебни удостоверения. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОЗ залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗОЗ залогодателят може да оспори вземането или заложното право по общия исков ред, а оспорването на вземането е от значение с оглед наведените твърдения по отношение на размера и изискуемостта на вземането, от което ищецът черпи своите права. Според състава на САС по принцип правото на заложния кредитор да събере заложеното в негова полза вземане на заложния длъжник се предпоставя от наличие на вписан договор за особен залог и вписано пристъпване към изпълнение, но с оглед разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗОЗ, даваща възможност на залогодателя да оспори вземането, обезпечено със залога следва да се приеме, че това право се предпоставя и от съществуването на действително вземане, това вземане може да не е изискуемо или ликвидно, не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение, а съдът по предявеният иск от заложния кредитор срещу длъжника на заложния длъжник изхожда само от наличието на вписан договор за особен залог и вписано пристъпване към изпълнение, изхождайки от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти. Според състава на САС по-натам, предмет на делото по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 44а ЗОЗ не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да събере вземанията на заложния длъжник, при което правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор безспорно не е предмет на делото, но ако вземането, легитимиращо заложния кредитор е отречено със силата на пресъдено нещо, то ще бъдат отречени и правата му да предяви вземанията на заложния длъжник. При всичко това според състава на САС, висящ съдебен процес с предмет признаване или отричане на вземането на кредитора - т.е. установяване наличието на действително вземане и неговия размер, следва да се приеме като такъв, изходът от който е от значение за правилното решаване на спора и по производството с предмет събиране на вземанията на заложния длъжник от заложния му кредитор. Според САС обстоятелството, че успешното провеждане на иска за вземането не е процесуална предпоставка за предявяването на исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл. 44а от ЗОЗ не може да обоснове законосъобразен извод, че между двете производства не е налице връзка на обусловеност, доколкото признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху преценката дали ищецът действително има качество на заложен кредитор с права по чл. 44а ЗОЗ, а между двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на обусловеното производство. Приемането на противното би означавало отричане на наличието на действително вземане на кредитора като материалноправна предпоставка за уважаването на иска на заложния кредитор и би довело до ситуация, в която в производство по предявен иск от заложния кредитор за събиране на вземанията на залогодателя, длъжникът по едно несъществуващо или погасено по давност вземане на практика да няма път, по който да се защити и да избегне уважаването на иска. Подобно разрешение би резултирало в несправедливо разкъсване на връзката между материалното правоотношение и съответното му проявление в процеса и би било в разрез с принципите за правната сигурност, като не на последно място би осуетило предвидената в разпоредбата на чл. 36 от ЗОЗ възможност залогодателят да оспори вземането или заложното право, предявявайки искове в отделно производство или по пътя на възражението във вече висящото производство.

Обжалваното определение е правилно.

По същество в жалбата се излагат оплаквания в четири точки, както следва:

1. Решенията по делата, образувани по установителни искове, предявени от ТЕЦ РУСЕ срещу МЕЧЕЛ КАРБОН до влизането в сила на постановените актове по които дела е спряно производството по делото, няма да имат сила на пресъдено нещо по отношение на НЕК, поради което и в резултат на приключването на тези дела, няма да има установително действие спрямо НЕК по отношение на права или факти, релевантни за субективното право по спряното дело. Във връзка с това оплакване се твърди, че изводите на въззивния съд в обжалваното определение противоречат на тълкувателни решения на ВКС относно понятието преюдициалност за целите на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Цитира се част от мотивите на ТР № 2 от 19. 11. 2014 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07. 05. 2014 г. по тълк.д. № 8/2013 г., и двете дела на ОСГТК на ВКС, съобразно които мотиви основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право - предмет на спряното производство, а обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните спорни правоотношения. Излага се и тълкуването на зависимостта между делата в ТР № 1/09. 07. 2019 г. по тълк.д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съобразно мотивите на което съотношението между делата следва да е такова, че при разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на СПН на решението по преюдициалното правоотношение. Все в тази връзка се твърди, че независимо дали обезпеченото вземане /или част от него, която е предмет на делата, висящи пред Русенски окръжен съд/, бъде признато или отречено със СПН, решенията по тези дела ще имат установително действие между страните по тях - МЕЧЕЛ КАРБОН и ТЕЦ РУСЕ, но същите решения няма да имат значение за преценката на съда в спряното с обжалваното определение производство дали заложният кредитор - ищецът и частен жалбоподател МЕЧЕЛ КАРБОН има право да събере заложените вземания от заложния длъжник НЕК. Според жалбоподателя значение за тази преценка има само обстоятелството дали има валидно вписано пристъпване към изпълнение, съответно противопоставим на заложния длъжник залог, защитата на когото също следва да се обезпечи с оглед принципа на правната сигурност - обстоятелства, които не са от естество да се повлияят от решенията по приетите от САС за обуславящи дела.

Оплакването е неоснователно.

Решението има действие между страните – чл. 298, ал. 1 от ГПК. Доколкото обаче по делото ищецът е предявил искове за събиране не на негови вземания, в реализиране на собствени субективни материални права /притезания/, а на такива на ТЕЦ РУСЕ – с предявените осъдителни искове се иска осъждането на НЕК да заплати свои задължения към ТЕЦ РУСЕ вместо на последното, на посочения от ищеца в производството по ЗОЗ депозитар с цел удовлетворяване на ищеца, то и предварителното отричане със сила на пресъдено нещо по приетите от САС да са преюдициални производства пред РОС, на съществуването на вземания на ищеца към ТЕЦ РУСЕ, ще делегитимира ищеца, макар не и от процесуалноправна гледна точка, но от материалноправна такава, като кредитор на кредитора на НЕК - ТЕЦ РУСЕ, да претендира плащане от НЕК и в настоящото производство, макар и строго формално субективните предели на СПН на решенията, евентуално постановени от РОС, да се разпростират отново и само между страните по съответните дела – ТЕЦ РУСЕ и НЕК. В този смисъл са и мотивите на съда към обжалваното определение, които в тази им част следва да бъдат споделени и съобразно които на ищеца не се отрича процесуалноправната легитимация да води процесните исковете за събиране вземанията на ТЕЦ РУСЕ от НЕК, която му /процесуалноправна/ легитимация произтича само от качеството му на заложен кредитор по ЗОЗ, пристъпил към изпълнение, но се признава обуславящото значение на приетите за преюдициални производства пред РОС, за наличието на собственото субективното материално право на ищеца на вземане /притезание/ към ТЕЦ РУСЕ, за което същият цели да се удовлетворява за сметка на вземанията на ТЕЦ РУСЕ към НЕК, пък били те и заложени по ЗОЗ, и което обуславящо значение следва да бъде зачетено в производството по предявените осъдителни искове. Така изложеното е не в противоречие, а в съответствие с цитираната от жалбоподателя в жалбата му задължителна за съдилищата практика на касационната инстанция, съобразно с точния и смисъл, доколкото същата нарочно признава наличието на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК в случаите, в които по обуславящо производство ще се разреши със сила на пресъдено нещо спор, изходът на който обуславя материалноправната легитимация на ищеца, като главно условие за основателността на иска в обусловеното производство. Все в този смисъл изискването със сила на пресъдено нещо /между страните/ по обуславящото дело да бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право - предмет на спряното производство, не означава задължително и субективните предели на СПН на обуславящото решение, да се разпростират по отношение и на всички страни по обусловеното дело – както се посочи връзката на обусловеност между делата е обективна и е достатъчно същата да е такава, че решението по едното да има значение за правилното решаване на другото, както това е ясно установено и в процесуалния закон в чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Все в изложената насока следва да се подчертае, че и по приключилото с осъдително решение дело между същите страни за предходен на процесния период, на решенията по което дело и частният жалбоподател се позовава, и двете съдебни инстанции по съществото на спора са изследвали и наличието на валиден главен дълг на ТЕЦ РУСЕ към МЕЧЕЛ КАРБОН, и неговия размер, като главни предпоставки за основателността на иска.

Безспорна е връзката между делата - самият жалбоподател в жалбата си /стр. 4, л. 9 от касационното производство/ сочи, че фактурите, цените на доставките по които са предмет на приетите от САС за обуславящи искови производства пред РОС, са издадени, съответно - доставките по тях са извършени на основание договора за доставка на въглища, вземанията на МЕЧЕЛ КАРБОН по който договор са обезпечени с процесния особен залог, въз основа на който пък /пристъпването на изпълнение по същия/, ищецът претендира събирането на вземанията на длъжника му към НЕК - предмет на спряното производство, а самите тези вземания се явявали част от непогасените задължения на ТЕЦ РУСЕ, разсрочени с погасителния план по Допълнително споразумение № 7. Видно е, че вземанията - предмет на приетите от САС за обуславящи производства, са безспорно част от вземанията, събирането на които е предмет и на спряното производство. По въпроса за размера на вземанията по обуславящите и по обусловеното производство, с оглед изложеното по-горе досежно наложителността да се изчака изхода на делата относно съществуването или несъществуването на обезпечените вземания на ищеца /оттам - и на размера, в който същите съществуват/, както и с оглед твърденията по делото на ответника НЕК, че сумите, за които предходно е осъден с влязло в сила решение, са събрани и в голямата си част – разпределени именно на ищеца в извършеното разпределение по ЗОЗ /в какъвто смисъл и самият жалбоподател излага твърдения в отговора си на въззивната жалба/, докато обаче висящността на спора се поддържа от ищеца в първоначалния размер на иска и без отразяване на вече получените при разпределението по ЗОЗ суми, и на изтъкнатото в настоящите мотиви значение в крайна сметка на съществуването на вземанията на ищеца за основателността на предявения иск, по който е образувано спряното производство, то според касационния състав тази разлика не оборва необходимостта от спиране на производството с предмет събирането на заложените вземания, при посочените условия, до приключване на производствата с предмет установяване съществуването на вземанията на ищеца - заложен кредитор, и на техния действителен размер.

2. МЕЧЕЛ КАРБОН не събира за себе си заложените вземания на ТЕЦ РУСЕ към НЕК, предмет на делото, а за залогодателя ТЕЦ РУСЕ, като удовлетворяването на самия ищец МЕЧЕЛ КАРБОН за обезпечените му вземания по договора за доставка на въглища става не с плащането по сметка на депозитаря, а с извършеното от депозитаря разпределение. При изложеното се твърди, както и при обосноваването на оплакването по предходната т. 1, че единствените обстоятелства, които легитимират заложния кредитор да събере процесните вземания на заложния длъжник, са противопоставимостта на залога спрямо длъжника по заложеното вземане и вписаното в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по процесния особен залог, а съществуването на обезпеченото вземане /предмет на приетите от САС за преюдициални производства пред РОС - бел. на докладчика в касационната инстанция/, не е такова обстоятелство.

Оплакването е неоснователно.

Съдебните производства не може да са самоцел. Макар и относително самостоятелни и реализуеми по специален ред, но заложните права на ищеца върху имуществото на ТЕЦ РУСЕ, като всички други такива субективни права, възникващи от законоустановени или договорни фактически състави, уреждащи обезпечение на вземанията /заложни, ипотечни, привилегии и др.п./, са по дефиниция акцесорни. Каквито и да са особеностите на изпълнението по ЗОЗ, включително с оглед легитимацията на заложния кредитор и на участниците в производството по това изпълнение, наличието на валиден главен дълг, който сключеният по реда на ЗОЗ договор за залог обезпечава, се явява главно и незаобиколимо условие за законосъобразното упражняване на правата на кредитора, както по главното правоотношение, възникналите в рамките на което вземания на кредитора този залог обезпечава, така и по самия договор за особен залог. В крайна сметка същинската цел на процесното в спряното производство, събиране на вземанията на заложния кредитор от длъжника на заложния му длъжник, е удовлетворяването на заложния кредитор за сметка на вземанията на длъжника му към третото лице - в случая НЕК. С оглед принципа на процесуалната икономия, както и за нуждите на неколкократно обсъжданата и в настоящото производство правна сигурност, липсват основание и правна логика при наличие на висящи искови съдебни производства с предмет установяване съществуването на обезпечените с особения залог вземания, изходът на тези производства, като най-интензивен способ за защита на субективни граждански права и ползващи се с най-пълен набор от защитни и доказателствени средства, да не бъде зачетен за нуждите на производството по събирането на вземанията, а вместо това въпросът за правата на кредитора - съществуването на обезпечените вземания и техният действителен размер, да се остави за изследване и разрешаване едва в производството по разпределение, осъществявано от депозитаря по реда на ЗОЗ, както това се поддържа от жалбоподателя.

3. Докато има вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение по процесния особен залог всички заложени вземания се събират от заложния кредитор, независимо от техния размер и независимо от размера на обезпеченото със залога задължение или наличието на правен спор по него. Твърди се заложният длъжник да не може да противопоставя на заложния кредитор възражения, с които разполага залогодателят и които произтичат от отношенията между заложния кредитор и залогодателя, включително възражения за погасяване или несъществуване на обезпеченото със залога вземане, доколкото съобразно чл. 36 от ЗОЗ само залогодателят и третите лица, които претендират да имат права върху заложеното имущество, ако тези права са били засегнати от изпълнението върху него, могат да оспорят обезпеченото вземане или заложното право, а третото задължено лице НЕК дори няма материално право на иск по чл. 36 от ЗОЗ.

Оплакването е неоснователно.

В допълнение към изложеното по-горе по т.т. 1 и 2 от частната жалба, което с пълна сила се отнася и до оплакването по тази т. 3 следва да се посочи, че твърдението в жалбата в тази и част е принципно вярно, но именно и точно поради това, съдът стига до обратен на застъпвания от жалбоподателя в жалбата му извод. Точно защото длъжникът не може в това производство по събиране на вземанията, инициирано от заложния кредитор, да прави възражения досежно съществуването на обезпеченото вземане на заложния кредитор към залогодателя, включително поради качеството му на трето за правоотношенията им - главно /договор за доставка/ и акцесорно /заложно/ лице, но и с оглед процесуалното положение на залогодателя на съищец на заложния кредитор в спряното, обусловено производство, което му качество обяснимо препятства релевирането от негова страна въобще на каквито и да било възражения срещу предявеният от съищеца му в производството иск /включително правопогасяващи, правоизключващи, правопроменящи и др.п., както и такова за изтекла погасителна давност, която не се прилага служебно/, именно и точно заради това, с оглед защитата интересите и на залогодателя в отношенията му със заложния му кредитор, както това е изтъкнал и въззивния съд в мотивите към обжалваното му определение, се явява правно обосновано, при налично висящо исково производство с предмет съществуването или несъществуването на обезпеченото вземане, това по събирането на вземанията да изчака изхода му с оглед възможността, а и наложителността същият да бъде зачетен, в какъвто смисъл изложеното от въззивния съд в мотивите му в тази им част, също следва да бъде споделено.

4. Недопустимост на приетите от САС за обуславящи производства, като образувани пред РОС, а не пред компетентната според частния жалбоподател да ги разглежда, арбитражна институция.

Оплакването е неоснователно.

Преценката на подведомствеността на обуславящите дела е от компетентността на решаващите ги съдебни състави, сезирани с разглеждането им. От събраните до момента в настоящото производство доказателства не се установява същите дела да са прекратени с влезли в сила актове /обратното е изрично заявено и от жалбоподателя в допълнителната му молба по делото и се установява от приложените към отговора на жалбата на НЕК писмени доказателства/, съответно - същите са висящи, а преценката за подведомствеността на споровете е извън възможния предмет на изследване в настоящото производство с предмет законосъобразността на определението на САС за спиране на производството. Ако и доколкото висящността на обуславящите производства отпадне, като основание за спирането на обусловеното производство, то и последното би подлежало на възобновяване дори и само поради това.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение