Решение № 1127 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1102/2017 г.

Решение № 1127 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1102/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община В., срещу решение № 149 от 05.12.2016 г. постановено по адм. дело № 171 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - В., с което по жалба на Х. Г. Х. е отменен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 0611-1 от 10.06.2016 г., издаден от главен специалист "Публичен изпълнител" в отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ"), потвърден с решение рег. № РД-02-09-483 от 14.07.2016 г. на началник отдел "МДТ" при община В. и преписката е върната на органа за ново произнасяне при спазване изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и указанията дадени в съдебното решение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в разрез с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че АУЗД е обоснован и мотивиран. Правилно са определени задълженията на Х. Г. Х., като ползвател на имота през 2012 г., 2013 г. и частично 2014 г. Данъкът на недвижимия нежилищен имот, собственост на "С. П. В." ЕООД, е определен по отчетната стойност на имота и се дължи от ползвателя независимо от това, че е физическо лице. Сочи, че ползвателят е придобил правото на ползване, или по-точно наел срещу сумата от 1 000, 00 лв. имота с цел стопанска дейност, а не за жилищни нужди. Аналогията, че ползвателят е физическо лице и като такова трябва да се ползва от данъчната оценка на правото на ползване, не съответства със същността, характеристиките и предназначението на имота. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответникът - Х. Г. Х. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решението съдът е отменил АУЗД № 0611-1от 10.06.2016 г., издаден от главен специалист "Публичен изпълнител" в отдел "МДТ" при община В., с който на Х. Г. Х. са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на 13 544, 44 лв., лихва за забава в размер на 4 416,02 лв. или общо установени задължения в размер на 17 960,46 лв. и е върнал преписката на органа по приходите за мотивиране на акта относно определянето на такса битови отпадъци. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с АУЗД на Х. Г. Х. са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) и данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2012 г., 2013 г. и 2014 г., за поземлен имот - нежилищен, находящ се в гр. В., с идентификатор 10971.502.940, собственост на "С. П. В." ЕООД, ЕИК *********. С нотариален акт № .., том VII, peг. № 11777, дело 751 от 2011 г. по описа на нотариус Б. Т., "С. П. В." ЕООД е учредило на жалбоподателката Х. Г. Х. ограничено вещно право на ползване по смисъла на Закона за собствеността, върху посочения имот. Х. е декларирала отказ от учредено право на ползване на 11.03.2014 г. и имотът е деклариран отново от собственика "С. П. В." ЕООД. Х. е подавала декларации за 2013 г. и 2014 г., че няма да използва имота, а фирмата - собственик е подала такава за 2012 г. Актът е оспорен по административен ред и потвърден с решение на горестоящия административен орган. При така установеното, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, но при липса на фактически и правни основания за издаването му. Счел е, че органът по приходите не е съобразил факта, че задълженият субект е физическо лице и е неправилно определена основата за ДНИ - отчетната стойност на имота, вместо данъчната оценка. Приел, че правилно не е начислена ТБО по компонент "сметосъбиране и сметоизвозване", а само по "обезвреждане на битови отпадъци" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване", но незаконосъобразно е определена основата - отчетна стойност на имота. Посочил е, че в атакувания акт не са изложени подробни мотиви относно определянето на ТБО, водещи до незаконосъобразност. Поради това е отменил обжалвания акт и е върнал преписката на органа по приходите, с указание за ново произнасяне при спазване изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Решението е неправилно. Безспорно всеки един индивидуален административен акт, какъвто е и актът по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, трябва да съдържа фактически и правни основания. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Преценката на органа за фактите и правото дава възможност на адресата на акта да осъществи ефективно защитата си и на съда да извърши контрол за законосъобразност. В случая обаче не съответства на данните по делото направеният от съда извод, че в оспорения АУЗД не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Видно от самия акт, в него са посочени правните основания за издаването му - чл. 107, ал. 3 от ДОПК вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, посочено е задълженото лице, индивидуализиран е недвижимият имот за който са определените в акта задължения. Посочени са разпоредбите от ЗМДТ, мотивирали органа да приеме определената в акта основа за определяне на ДНИ и ТБО. Посочени са и относимите текстове от подзаконови нормативни актове на Общински съвет - В., въз основа на които е определен размерът на ДНИ и ТБО. В производството по проверка на законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация е приложима разпоредбата на чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, с оглед на която съдът е длъжен да реши спора по същество, с изключение на хипотезата по алинея 3, когато естеството на акта не позволява решение по същество - която в случая не е налице. С оглед на това свое задължение съдът неправилно приел, че не може да се извърши проверка за законосъобразността на АУЗД в съдебното производство, предвид липсата на посочени правни и фактически основания в него. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тези разпоредби в случая са нарушени. Макар спорният момент по делото да е размерът на данъчната основа върху която са изчислени ДНИ и ТБО, съдът е длъжен да провери всички основания за определяне на задълженията. За да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, да е налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят, като в тях да е предвидено предоставянето на съответните услуги. Следва да се установи, че декларираният имот, за които ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е реално извършвана от общината, както и че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Посоченото е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД, в частта на установените с него задължения за ТБО. В случая АС - В., предвид липсата на изрични възражения за незаконосъобразност на акта, с изключение на тези за размера на данъчната основа върху която са изчислени ДНИ и ТБО, не е изложил правни изводи досежно посочените по-горе обстоятелства. Ограничавайки се единствено до обсъждане на основанията посочени от оспорващия, съдът е допуснал нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и не е да проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания. Съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. По изложените съображения решението се явява неправилно. То следва да бъде отменено, а с оглед забраната за нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Производството пред административния съд е по реда на ДОПК, поради което и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е длъжен да реши спора по същество и няма правомощие да връща преписката на компетентния орган по приходите. При новото разглеждане на делото, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът следва да укаже на административния орган да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна и при надлежно установено предоставяне на услугата от общината и наличие на депо за процесния период, да провери законосъобразността на определената основа за начисляване на ТБО, както и на ДНИ. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение