Определение № 115 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50290/2016 г.

С определение №115 от 13.05.2016 г. по т. дело №290/2016 г. на ВКС, I т.о. е спряно изпълнението на решение №218 от 25.11.2015 г. по в.гр.дело №480/2015 г. на Пловдивския апелативен съд в частта за присъдената сума 15 000 лв. С определение №945 от 21.12.2016 г. на ВКС по т. дело №50290/2016 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на решение №218 от 25.11.2015 г. по в.гр.дело №480/2015 год. на Пловдивския апелативен съд. С молба вх. №2443 от 06.03.2017 г. от ЧСИ Л. М., рег.№........ е посочено, че в регистратурата на ВКС е постъпило запорно съобщение на 12.10.2016 г. за внесената като обезпечение сума от 15 000 лв. Въз основа на него се иска да се преведе остатъкът от внесената по набирателната сметка на ВКС сума. Преди това с молба вх. №1226 от 02.02.2017 г. от ЧСИ Л. М., рег.№..... е посочено, че в регистратурата на ВКС е постъпило запорно съобщение на 12.10.2016 г. за внесената като обезпечение сума от 15 000 лв. Към молбата е приложено ново запорно съобщение, в което е посочено, че към 30.01.2017 г. по изпълнително дело №20178190400014 задължението на В. Т. Г. е в размер на 5 727.22 лв. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: С определение №945 от 21.12.2016 г. на ВКС по т. дело №50290/2016 г. на ВКС, IV г.о. е приключило касационното производство и е отпаднало основанието за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на решение №218 от 25.11.2015 г. по в.гр.дело №480/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено изцяло решение №1181 от 30.06.2015 г. по гр. дело № 2436/2014 г. на Пловдивския окръжен съд. С първоинстанционното решение В. Т. Г., [населено място], е осъден да заплати на И. К. Г., [населено място], сумата 45 217 лв., дължима по споразумение от 22.06.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.05.2014 г. до окончателното и изплащане. С оглед изхода на делото, неиздължената сума към 30.01.2017 г. от 5 727.22 лв., която е внесена по набирателната сметка на ВКС и с която е обезпечено изпълнението на присъдените в полза на И. К. Г. вземания, вече е преведена по сметката на ЧСИ Л. М., рег.№......., район на действие Окръжен съд – Пловдив по изпълнително дело №20178190400014 с определение №69 от 23.02.2017 г. на ВКС по т. дело №50290/2016 г. на ВКС, IV г.о.. Според ТР №6/2014 г. от 23.10.2015 г. по тълк. дело №6/2014 г. на ОСГТК на ВКС Върховният касационен съд не е трето задължено лице по смисъла на чл.508 ГПК. Предвид предназначението на намиращата се по сметката на ВКС гаранция, искането на ЧСИ може да бъде уважено само за дължимата към 30.01.2017 г. сума от 5 727.22 лв., но не и по отношение на остатъка от внесената по набирателната сметка на ВКС сума. Ето защо молбата трябва да се отхвърли като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.