Определение № 1765 от 06.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 903/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на назначения по реда на Закона за правната помощ представител на Б. Я. М. ЕГН: [ЕГН] срещу определение №54/01.02.2024 г. по ч.гр.д. №473/2023 на Бургаски апелативен съд, с което въззивният съд по частната жалба на Б. Я. М. е потвърдил първоинстанционното определение № 645/27.10.2023г. по гр.дело № 232/2023г. по описа на Ямболския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за освобождаване от задължението да заплати държавна такса по делото в размер на 2 503,46 лв. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение на въззивния съд в съответната част. Като основания за допускане до касация се сочи очевидна неправилност, изразяваща се в липса на повторно указване на молителя да представи попълнена от него декларация за семейно и имуществено състояние, с оглед подаване на молба за освобождаване от държавна такса. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Производството по делото е образувано пред Ямболския окръжен съд по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против Боян М. за осъждането му да заплати на банката описаните там суми - главница по договор за банков кредит и дължимите по него лихви и разноски. Ответникът е депозирал по делото насрещен иск за прогласяване на нищожността на договора за кредит поради противоречието му със закона. С определение № 476/10.07.2023г. насрещната искова молба е оставена без движение и на ищеца по нея е указано да представи препис за ответника, да посочи дали желае да му бъдат връчвани съдебни книжа на посочения електронен адрес, да посочи цената на насрещния иск и да представи документ за внесена държавна такса за разглеждането му в размер на 4% от стойността му. В съответствие с указанията на съда в нарочна молба Боян М. е посочил цена на иска в размер на 32 000 евро и е направил искане да бъде освободен от заплащане на следващата се държавна такса в размер на 2 503,46 лв. поради липса на средства и заболявания. С определение № 576/11.09.2023г. по повод подадената молба за освобождаване от заплащане на държавна такса съдът е указал на Б. М. да представи доказателства за доходите му и тези на неговото семейство, за имущественото му състояние, удостоверено с декларация, за семейното положение, здравословното състояние, трудовата му заетост, възрастта и други относими обстоятелства. В дадения срок Боян М. е представил молба, в която е посочил, че е представил декларация за семейното, здравословното и имущественото му състояние, но такава не е приложена. Поради това с обжалваното определение съдът е намерил, че ищецът по насрещния иск не е изпълнил указанията му за отстраняване на нередовностите на молбата за освобождаване от заплащане на държавнат такса и е постановил оставянето и без уважение като е приел, че страната не е доказала твърденията си за липса на средства за заплащането и. Въззивният съд е счел така постановеното определение за правилно, за което развил следните съображения: Молбата на Б. М. да бъде освободен от заплащане на държавна такса по предявения от него насрещен иск в производството е била оставена веднъж без движение от съда с указания за отстраняване на нередовностите й. Пропускът на страната да приложи описаните към молбата доказателства, според въззивният състав, не създава за съда задължение за оставянето и без движение отново. Поради това предходната инстанция правилно е разгледала молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса, констатирала е, че твърденията в нея не са подкрепени с указаните доказателства и е постановила оставянето и без уважение. Такива доказателства не са били представени и пред въззивната инстанция. Към частната жалба е била приложена единствено декларация от молителя в която се сочи, че притежава недвижимо имущество на стойност 30 000 лв., ипотекирано и без възможност да бъде отдавано под наем поради презастрояване, не притежава МПС, няма доходи от заплата, наем, рента или пенсия. Сочи, че страда от тежко заболяване, за което е готово да представи медицинска документация, регистрирано е като упражняващо свободна професия - консултант, но доходите от нея покриват единствено осигуровките му. Твърденията в декларацията не са подкрепени с доказателства и поради това съдът ги счел за недоказани. С оглед изложеното частната жалба е счетена от въззивния съд за неоснователна и е оставена без уважение. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно съдебна практика на ВКС: определение № 603 от 02.10.2014г. по ч.т.д. № 2139/2014г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 573 от 12.07.2011г. по ч.т.д. № 230/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 612 от 12.08.2010г. по ч.т.д. № 564/2010г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 496 от 10.07.2013г. по ч.т.д. № 2492/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 305 от 15.06.2009г. по ч.гр.д. № 335/2009г. на ВКС, ГК, III г.о. и много други, при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса и разноски въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да прецени, дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането на съответната такса и разноски. Ако имуществената декларация е непълна или неволно неточна, съдът следва да изиска допълване или да даде възможност въпросът да бъде изяснен. Въззивният съд в случая се е съобразил изцяло с тази практика, доколкото е отчел, че първоинстанционният съд изрично е бил указал на молителя необходимостта от прилагане на съответната декларация за семейно и имотно състояние и му е дал съответен срок за изпълнение на указанието на съда, в който последният не е изпълнил даденото му указание, което е довело и до отказа на съда да освободи молителя от внасяне на държавна такса по насрещния му иск. Едва към частната жалба до въззивния съд е била приложена декларация от молителя в която се сочи, че притежава недвижимо имущество на стойност 30 000 лв., ипотекирано и без възможност да бъде отдавано под наем поради презастрояване, не притежава МПС, няма доходи от заплата, наем, рента или пенсия. Декларирал е, че страда от тежко заболяване, за което е готов да представи медицинска документация, регистрирано е като упражняващо свободна професия - консултант, но доходите от нея покриват единствено осигуровките му. Твърденията в декларацията не са били подкрепени с никакви доказателства и поради това съдът ги счел за недоказани. От изложеното следва, че не налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване-очевидна неправилност. От гореописаните действия на първоинстанционния и въззивния съд става ясно, че липсва несъответствие с посочената от молителя практика на ВКС по релевираните в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК въпроси: Дадени са съответни ясни указания от правораздавателните органи до молителя да изясни всички обстоятелства от значение за преценката за наличие на основания за освобождаване от предварително внасяне на държавна такса по предявения насрещен иск и е даден и достатъчна възможност на страната за това. Вместо това молителят е депозирал молби за освобождаване, без декларация за СИО и без каквито и да е било доказателства за сочените от самия него в молбата обстоятелства: влошено здравословно състояние, получаване на доходи,но недостатъчни по размер, наличие на имот, обременен с тежести. Горните пропуски на страната и обстоятелството, че насрещният иск е за нищожност на договора за кредит и че принципно молителят по чл.83 ал.2 ГПК-ответник по първоначалния иск на банката-кредитор, би получил същата защита в отношенията с насрещната страна, каквато със съответното възражение за нищожност на договора за кредит в рамките на производството по първоначалния иск, поставят под въпрос упражняването на процесуалните права в съответствие с чл.3 от ГПК, при положение, че не се сочат и не се прилагат своевременно доказателства във връзка с твърденията и претенцията за освобождаване от внасяне на д.т. по така предявения насрещен иск. С оглед изложеното, обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд