Определение № 5046 от 21.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3894/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба от 02.06.2026 г., подадена от С. Ш. И., против разпореждане № 14138 от 18.05.2026 г. по в. гр. д. № 2569/2025 г. на Софийски градски съд, с което е върната касационната й жалба с вх. № 62368 от 08.05.2026 г. (с погрешно посочена в разпореждането година - 2025 г.) срещу постановеното по делото въззивно решение № 2106 от 30.03.2026 г. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при връчването на съобщението за въззивното решение. Излага доводи, че съобщението е връчено на лице, което е служител на „Емералд Инвестмънтс“ ЕООД, а не на адвокатската кантора, в нарушение на чл. 51 ГПК, както и че е връчена при отсъствие на адвоката (пълномощник) на страната поради особени непредвидени обстоятелства, свързани със смъртта на баща му и с планирана и реализирана почивка извън страната в периода 11.04.2026 г. - 20.04.2026 г. Иска отмяна на обжалваното разпореждане, като с молба от 01.06.2026 г., погрешно приложена по настоящото дело (на л. 6), прави и искане по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивното решение. В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК от насрещната страна Д. Т. И. е подаден писмен отговор, в който са изразени доводи за неоснователност на жалбата. Направено е също и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Частната жалба следва да бъде разгледана преди молбата по чл. 64 ГПК за възстановяване на срока за касационно обжалване на въззивното решение, подадена от страната ден преди нея. В практиката на ВКС, намерила израз в определение № 25 от 26.01.2022 г. по ч. гр. д. № 5144/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 516 от 28.11.2019 г. по ч. гр. д. № 4308/2019 г. на ВКС, III г. о., и определение № 333 от 09.08.2010 г. по ч. гр. д. № 273/2010 г. на ВКС, II г. о., е разрешен въпросът за последователността, в която следва да бъдат разгледани подадена жалба срещу преграждащ производство съдебен акт и подадена молба по чл. 64, ал. 2 ГПК до съда, постановил този акт, за възстановяване на срок за извършване на онези процесуални действия, неизвършването на които е било основание за постановяване на преграждащия съдебен акт. В тази практика е прието, че първо следва да бъде разгледана частната жалба, тъй като в производството по нея ще се разреши въпросът, започнал ли е и изтекъл ли е срокът за обжалване, и едва след това да се пристъпи към разглеждането на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК от съда, постановил обжалвания акт. Частната жалба е процесуално допустима, като е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – преграждащо разпореждане, с което въззивният съд е върнал касационна жалба срещу постановеното по въззивното дело решение. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: За да върне касационната жалба от 08.05.2026 г., въззивният съд с обжалваното разпореждане е приел, че тя е просрочена поради постъпването ѝ в съда извън едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК. Изложени са съображения, че на въззивника С. И. (понастоящем частен жалбоподател) е връчен препис от обжалваното решение на 06.04.2026 г., съобразно направеното от връчителя отбелязване върху върнатия по делото отрязък от призовката. Прието е също, че по аргумент от чл. 283 ГПК срокът за касационно обжалване е едномесечен – така, както е указан и в обжалвания съдебен акт, и изтича на 06.05.2026 г. (официален празник и неприсъствен ден). По тази причина, на основание чл. 60, ал. 6 ГПК, срокът за касационно обжалване на решението е изтекъл на 07.05.2026 г. (четвъртък, присъствен ден), а касационната жалба е постъпила на място в съда – на гише, съобразно изготвения от началника на служба „Регистратура“ доклад, на 08.05.2026 г. Така мотивирано, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. Трайна и последователна е практиката на Върховния касационен съд по приложението на чл. 39, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ГПК. В нея се приема, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията, съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Връчването на адвокат, съгласно чл. 51, ал. 1 ГПК (според действалата към момента на връчването на съобщението редакция), става лично в неговата кантора или на всяко място, където той се намира по служба. Връчване може да се извърши и на всяко лице, което работи в кантората или сътрудничи на адвоката, съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, като длъжностното лице удостоверява името и качеството на получателя (чл. 51, ал. 1, изр. 3 ГПК). Връчването на призовки и съобщения, извършено по този ред, е редовно, ако е надлежно удостоверено от длъжностното лице (връчителя). Съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК, съгласно установената практика на ВКС (определение № 502 от 22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4649/2017 г. на ВКС, III г. о., определение № 66 от 07.02.2020 г. по ч. гр. д. № 164/2020 г. на ВКС, II т. о., и определение № 149 от 13.04.2021 г. по ч. гр. д. № 565/2021 г. на ВКС, III г. о.), с материална доказателствена сила засвидетелства, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия съобщението да бъде получено от лице, различно от адвоката. Съобщението до адвоката на страната може да бъде получено от всяко лице, което връчителят е намерил в адвокатската кантора и се е убедил, че то работи или сътрудничи на адвоката. Законът не сочи на конкретния източник на отношенията на работа и сътрудничество (трудов или граждански договор, адвокатско съдружие или адвокатско дружество), нито изисква тези отношения да са трайни. Връчената призовка, респ. съобщение, представлява официален удостоверителен документ, поради което при твърдение, че лицето, получило съобщението като служител на процесуалния представител на страната на посочения по делото адрес, не е служител и не работи, нито сътрудничи на адвоката, доказателствената тежест за установяване на тези обстоятелства е на страната, която се ползва от тях. Тези обстоятелства подлежат на пълно доказване. В отрязъка от съобщението за връчването на обжалваното въззивно решение е отбелязано от връчителя (призовкар при СГС), че книжата са връчени на новия съдебен адрес, посочен от пълномощника на страната С. И. - адв. Б. А., а именно: [населено място], [улица], ет. 8, на който е осъществено връчването и на първоинстанционното съдебно решение. Отбелязано е също, че връчването е извършено на лицето В. В. – офис асистент, т. е. като лице, което работи или сътрудничи на адвоката, която се е съгласила да го приеме и се е задължила да го предаде посредством полагане на подписа си под текста в съобщението. По този начин са изпълнени изискванията на чл. 51, ал. 1 ГПК. Разписката за връчване на съобщението е изготвена от длъжностно лице и се ползва с материалната доказателствена сила на официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Следователно разписката представлява доказателство, че съобщението е връчено на служител на адвокатската кантора, като опровергаването на този факт е в тежест на частния жалбоподател. Последният не е представил конкретни доказателства за опровергаване на материалната доказателствена сила на разписката относно качеството на лицето, получило съобщението за адвоката на страна, което е получило и съобщението за разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство. Другите твърдения на частния жалбоподател, свързани със смъртта на бащата на процесуалния му представител и планираната почивка на последния извън страната, които са изложени като обективно възпрепятствали своевременното подаване на касационната жалба, не следва да се разглеждат в настоящото производство, тъй като те са относими към преценката за основателност на молбата за възстановяване на пропуснатия срок. Ето защо, обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адвоката на насрещната страна следва да се присъди сумата от 100 евро, представляваща възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ в настоящото производство. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.