Определение № 347 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2588/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Перфект софтуеър“ ЕООД срещу определение №3125 от 24.11.2025 г. по в.ч.гр.д.№2783/2025 г. на САС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Перфект софтуеър“ ЕООД срещу разпореждане №6447 от 14.08.2025 г. по т.д.№1084/2023 г. на СГС. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпореждане №6447 от 14.08.2025 г. по т.д.№1084/2023 г. на СГС, с което първоинстанционният съд е дал указания за отстраняване на нередовност на подадена молба за отмяна на влязло в сила решение, не прегражда развитието на делото, а и законът не е предвидил изричното му обжалване, поради което е достигнал до извод, че това разпореждане не подлежи на обжалване. Настоящият състав намира, че обжалваното определение е процесуално недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл.306 ГПК първоинстанционният съд извършва проверка за редовност на молбата за отмяна, която следва да отговаря на изискванията на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, като с оглед разясненията дадени в т.12 от ТР №7 по тълк.д.№7/2014 г. на ОСГТК, Върховният касационен съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпорежданията на първоинстанционния съд по чл.306, ал.2 ГПК. Постановявайки определение по подадената частна жалба срещу разпореждането на СГС, апелативният съд се е произнесъл извън своята функционална компетентност (частната жалба срещу първоинстанционното разпореждане следва да бъде разгледана от ВКС, който да извърши преценката за нейната допустимост, респективно основателност), поради което така постановеното определение е недопустимо. С оглед изложеното определението на САС следва да бъде обезсилено, а частна жалба вх.№113784 от 02.10.2025 г. по описа на СГС следва да се докладва на Председателя на ТК на ВКС с оглед преценката за образуване на частно производство и разпределение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,