Определение № 258 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3568/2013 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№7422 от 01.08.2013г. на [фирма] [населено място] за допълване на определението по чл.288 ГПК в частта за разноските. Ответникът в производството [фирма] [населено място] оспорва молбата. Счита, че заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до предвидения минимум. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. Основното производство по настоящото дело е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение №9 от 18.02.2013г. по гр.д.№331/2012г. на Бургаския апелативен съд. С определение №397 от 12.07.2013г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Съставът на ВКС е пропуснал да се произнесе по искането на ответника [фирма] [населено място], направено в отговора на касационната жалба, за присъждане на разноски, ето защо те следва да бъдат присъдени в настоящото производство. От представения договор за правна защита и съдействие от 09.05.2013г. се установява, че молителят е внесъл 4250лв., представляващи адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото, тези разноски са дължими и следва да бъдат присъдени. Неоснователно е възражението на [фирма] за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предмет на делото е иск по чл.109 ЗД за събаряне на сграда, находяща се в комплекс „Слънчев бряг”. Данъчната оценка на тази сграда, която определя материалния интерес по смисъла на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, е 3 092 659,90лв. Заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4250лв. не надхвърля минимума по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,