Определение № 259 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 436/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. С определение № 897 от 20.03.2025 г. производството по настоящото дело е спряно на основание чл. 631 ГПК, до приключване на производството по дело С-744/23 г. на СЕС. С оглед приключването на производството по дело С-744/23 г. на СЕС с постановяване на решение от 23.10.2025 г., следва да се приеме, че са налице предпоставките за възобновяване на производството по ч.т.д. № 436/2025 г. Производството е образувано по частна жалба на „Фератум България“ ЕООД, [населено място], представлявано от пълномощник адвокат Е. Ц., срещу определение № 1043 от 11.12.2024 г. по в.гр.д. № 372/2024 г. на Софийски окръжен съд, III въззивен граждански състав, с което не е допуснато на основание чл. 248 ГПК изменение на решение № 365 от 30.10.2024 г. по в.гр.д. № 372/2024 г. на Софийски окръжен съд, III въззивен граждански състав, в частта за разноските. Оплакванията на жалбоподателя са за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно прилагане на материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяването на ново определение, с което да се намали присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Твърди се, че неправилно съдът е преценил, че ответникът „Фератум България“ ЕООД следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в размер на общо 4 018,56 лв. с включен ДДС. На първо място се оспорва извода на съда, че доколкото присъденото адвокатско възнаграждение е определено по минимума от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., то същото не може да бъде намалено. Жалбоподателят се позовава на практиката на СЕС, съгласно която съдът не е длъжен да се съобрази с посочените в Наредба № 1 минимални размери, а следва да прецени доколко претендираното адвокатско възнаграждение отговаря на характера и сложността на правния спор. На второ място се твърди, че оказаната по реда на чл. 38, ал.1 ЗА правна помощ е безплатна, което съгласно чл. 9, ал.1 във вр. с чл. 8 ЗДДС означава, че същата представлява безвъзмездна доставка на услуга. В тази връзка жалбоподателят се позовава на чл. 2, т. 1 ЗДДС, според който безплатните услуги не подлежат на облагане с ДДС. Допълва се, че характерът на предоставената безплатна правна помощ не се променя от нормата на чл. 38, ал.2 ЗА, тъй като с оглед чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е извършена услугата, т.е. преди постановяването на съдебното решение, с което се присъжда адвокатски хонорар. Според жалбоподателя разпоредбите на ЗА и ЗДДС не предвиждат възможност съдебното решение, с което се присъждат дължимите разноски, да представлява данъчно събитие, нито пък възможност за издаване на фактура от страна на адвоката, осъществил безплатна правна помощ, въз основа на него. В този смисъл според изложеното е и § 2а от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., която не създава право за начисляване на ДДС върху безвъзмездна услуга, а единствено определя, че регистрираните по ЗДДС адвокати следва да начисляват ДДС /когато има основание за това/ върху определения от наредбата размер на адвокатското възнаграждение. Насрещната страна - Сета К. А., [населено място], чрез процесуален представител адвокат А. Димитров, в писмено становище оспорва основателността на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното: За да постанови обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че е сезиран от „Фератум България“ ЕООД с молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 365 от 30.10.2024 г. по в.гр.д. № 372/2024 г. на Софийски окръжен съд, III въззивен граждански състав в частта за разноските, относно присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна за осъществена процесуална защита в условията на чл. 38 ЗА, поради прекомерност. Въззивният съд е посочил, че с решението си е обявил за недействителен сключеният на 08.10.2022 г. между Сета К. А. и „Фератум България“ ЕООД Договор № 1203115/08.10.2022 г. за потребителски кредит, въз основа на който на Сета К. А. е отпуснат кредит в размер на 6 000 лв. при лихва в размер на 35 % или 2 100 лв., обезпечен с поръчителство, предоставено от „Multitude Bank“ срещу възнаграждение от 6 060 лева. При постановяване на решението си съдът е взел предвид договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г., съгласно който на жалбоподателката е предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА от адвокат А. Димитров – САК, поради което е осъдил „Фератум България“ ЕООД да заплати на адвокат Димитров възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1674,40 лв. без ДДС за всяка съдебна инстанция или 3 348,80 лв. без ДДС лв. общо за двете съдебни инстанции. Съдът е взел предвид и представена по делото справка за регистрация по ДДС на адвокат А. Димитров, поради което към минимално дължимото според Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие е прибавил 20 % ДДС, които са присъдени в полза на адвоката, регистриран по ЗДДС. С оглед на гореизложеното съдът е потвърдил изводите си във въззивното решение, а именно: минимално дължимото за двете съдебни инстанции възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие е в размер на 4 018,56 лв. с ДДС. Съдът е допълнил, че тъй като с решението е присъден минималният размер на адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г., счита същия за справедлив, а постановеното от него съдебно решение не следва да бъде изменяно. По горните мотиви, въззивният съд не е допуснал изменение на въззивното решение, в частта за разноските, на основание чл. 248 ГПК. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият състав на ВКС намира, че Софийски окръжен съд е извършил преценката си по отношение на размера на определения за адвокат Димитров хонорар, без да съобрази актуалната съдебна практика на ВКС и на СЕС по дело С- 438/22, съгласно която предвидените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери за адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при приложението на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършените в производството – по брой, вид, сложност и трудоемкост, действия от процесуалния представител, по осъществяването на правна помощ на подзащитната му страна. В конкретния случай настоящият съдебен състав счита, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и факта, че процесуалният представител на Сета К. А. не се е явил в нито едно открито съдебно заседание - както в първата, така и във въззивната съдебна инстанция, то съответен на същите обстоятелства, размер на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА се явява сумата 1500 лева без с ДДС за защита в първата съдебна инстанция и 1000 лева без ДДС за защита във въззивната съдебна инстанция или общо сумата 2500 лв. без ДДС за двете съдебни инстанции. При съобразяване на приетото с решение от 23.10.2025 г. по дело С-744/23 г. на СЕС, че при присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се начисли и ДДС, същото се дължи в общ размер от 3000 лв. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение