Определение № 50058 от 01.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 199/2022 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК. Производството e образувано по частна жалба на Ф. Е. И., чрез своята майка и законен представител Ц. Г. С. и М. Е. И., в качеството им на правоприемници на починалия ищец Е. М. И., против определение от 29.10.2021г. постановено по т.д.№233/2020г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което по реда на чл.248 от ГПК е изменено решение №94/28.04.2021г., постановено по същото дело, в частта му за разноските, като на адвокат А. Д. е присъдено възнаграждение в размер на 261,20 лева, вместо претендирания размер от 830 лева. Ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Независимо от това настоящият състав, като взе предвид, че с решение по т.д.№200/2022г. по описа на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е отменено частично решение №94/28.04.2021г. по т.д.№233/2020г. по описа на Великотърновски апелативен съд, като е постановено друго решение по съществото на спора, с което изцяло е преразгледан и размерът на дължимите на страните разноски за трите инстанции, намира, че подадената частна жалба понастоящем е без предмет. Поради това същата е недопустима и образуваното въз основа на нея производство следва да бъде прекратено. Разноски за производството не се дължат и не следва да се присъждат на страните, тъй като производството по обжалване на определението по чл.248 от ГПК няма самостоятелен характер и определението не е от категорията съдебни актове по чл.81 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховен касационен съд, ТК, І т.о.