Определение № 9384 от 08.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7483/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. И. П. и М. И. П., чрез адв. Чеканска, срещу Определение № 5408/17.06.2024 г., постановено по адм. дело № 882 по описа на Административен съд – Пловдив за 2024 г. С атакувното определение е оставено без разглеждане искането по чл. 250 от АПК на Т. И. П. и М. И. П. за прекратяване на неоснователните действия на кмета на с. Костиево - незаконосъобразни погребения, извършвани на територията на с. Костиево, община Марица, извън съществуващия гробищен парк в поземлени имоти с идентификатори 38950.502.351 и 38950.502.970 по КК на с. Костиево, общинска собственост и изградената около тях ограда и производството по делото е прекратено. Според изложеното в частната жалба се сочи че определението е валидно и допустимо, но постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 от НПК, тъй като не е събрана цялата преписка по разширението на гробищния парк. При обжалването се сочи, че по преписката не е представен валиден административен акт, основаващ именно разрешението в посочените два имота да се използват за гробищен парк. Посочените от съда факти в процесното определение не отговарят на установеното по делото. Не са съобразени указанията на ВАС дадени съгласно мотивите на Определение № 7054/10.06.2024 г. постановено по адм. дело № 5560/2024 г. Възразява се срещу изводите на съда, че предприетите действия от кмета на кметството на с. Костиево представляват правни, а не фактически действия. Според частните жалбоподатели, постановеното определение се основава само на твърденията на кмета на с. Костиево, които не отговарят на обективната истина. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответникът – Кметът с. Костиево, община Марица не изразява становище по подадената частна жалба. Върховен административен съд, тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искане на Т. И. П. и М. И. П., с правно основание чл. 250 от АПК за прекратяване на неоснователните действия на кмета на с. Костиево - незаконосъобразни погребения, извършвани на територията на с. Костиево, община Марица, извън съществуващия гробищен парк в поземлени имоти с идентификатори 38950.502.351 и 38950.502.970 по КК на с. Костиево, общинска собственост и изградената около тях ограда. С оглед мотивите на Определение № 7054/10.06.2024 г. по адм. дело № 5560/2024 г. на ВАС, първоинстанционният съд е изискал допълнителна информация от кмета на с. Костиево и е разпоредил извършването на проверка от органите на ОДМВР – Пловдив. В тази насока от кмета на с. Костиево и от ОДМВР – Пловдив, е предоставена информация, от която се установява, че в с. Костиево е обособен гробищен парк в поземлени имоти с идентификатори 38950.502.351 и 38950.502.970 по КК на с. Костиево, които се използват с това предназначение много отдавна. Според предоставената информация от кмета, през 2023 г. е извършен текущ ремонт на улица „2-ра“, по която са обособени входно-изходни места за гробищата, и прочистване на отводнителната канавка, а през 2024 г. са поставени нови 4 броя съдове за отпадъци тип „Бобър“, разположени на входовете на гробището, в съответствие със схема за разположение, разработена от община Марица. Първоинстанционният съд е приел, че от проверката, извършена от органите на ОДМВР – Пловдив не се установява да са извършвани незаконосъобразни погребения в нов имот, извън съществуващия от много години гробищен парк в с. Костиево и изградената около него ограда. При тази фактическа обстановка, административният съд е направил извод, че искането следва да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо поради липса на предмет. Съдът е посочил, че към настоящия момент не е установено в поземлени имоти с идентификатори 38950.502.351 и 38950.502.970 по КК на с. Костиево, да се извършват фактически действия от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Съдът е посочил, че действия по фактическото извършване на погребения се основават на нормативни актове - Закон за здравето, Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място, Наредба № 2 от 21.04.2011 г. за здравните изисквания към гробищни паркове (гробища) и погребването и пренасянето на покойници и други. След обсъждане на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че погребенията са се извършвали в рамките на съществуващия от много години в с. Костиево гробищен парк, а не извън него в нов имот. Според съда дори кметът на кметството в с. Костиево да има някакви служебни задължения във връзка с извършването на погребения, то тези задължения се изпълняват с правни действия - издаване на различни вътрешно-служебни правни актове към служителите в кметството на селото или общината, осъществяващи самите фактически действия. Направен е извод, че в случая не се касае за фактически действия на кмета на с. Костиево или друго длъжностно лице като носители на властнически правомощия, овластени по силата на закон (определение № 654 от 19.01.2021 г. по адм. дело № 13205/2020 г. на ВАС, II о.), поради което търсената защита по реда на чл. 250 от АПК е неприложима. Определението е валидно, допустимо и правилно. С оглед на приобщения доказателствен материал по делото първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че искането на частните жалбоподатели по чл. 250, ал. 1 от АПК е недопустимо. Противно на твърдяното от частните жалбоподатели административният съд се е съобразил с указанията в Определение № 7054/10.06.2024 г. постановено по адм. дело № 5560/2024 г. по описа на ВАС и е постановил правилен акт. Разпоредбата на чл. 250 от АПК дава средство за защита на всеки, чиито гарантирани права и интереси са засегнати от фактическите действия, извършвани от името на административния орган или длъжностно лице от администрацията на органа. За да е основателно искането по чл. 250 от АПК, следва да са налице въведените с цитираната правна норма кумулативни предпоставки, а именно действията да се осъществяват към момента на търсената правна защита, респ. да не са преустановени и да не се основават на административен или нормативен акт. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая не се установява извършването от кмета на с. Костиево на действия, които не се основават на административен акт или на закона, поради което защитата по чл. 250 от АПК се явява недопустима. От представените по делото доказателства, обясненията на кмета и извършената проверка от органите на ОДМВР – Пловдив, се установява, че погребенията са се извършвали в рамките на съществуващия от много години в с. Костиево гробищен парк, а не извън него в нов имот. Правилен е и изводът на административния съд, че действия по фактическото извършване на погребения се основават на нормативни актове. В случая не се е твърдяло извършването на конкретни действия, релевантни и извършвани към момента на подаване на искането по чл. 250 от АПК. Не е констатирано извършването на действия (незаконосъобразни погребения, извършвани на територията на с. Костиево, община Марица, извън съществуващия гробищен парк в поземлени имоти с идентификатори 38950.502.351 и 38950.502.970 по КК на с. Костиево, общинска собственост и изградената около тях ограда) които да бъдат преустановявани. Предвиденият в чл. 250, ал. 1 от АПК ред изисква действията, предприети от административния орган, да не са приключили, както и да не се основават на административен акт, като в случая и двете предпоставки не са налице, което, както правилно е постановил и административният съд, влече недопустимост на производството поради липса на предмет. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд определение следва да бъде оставено в сила. Ответникът по частната жалба не е взел становище и не е претендирал разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 236 във р. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение