Решение № 976 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10967/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на община Несебър против решение № 4246 от 09.05.2025 г., постановено по адм.д. № 1153/2024 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски в т.ч. и юрисконсулско възнаграждение. Ответникът – „Парадайз бийч“ ЕАД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отменя заповед № 2339 от 25.06.2024 г., издадена от зам.-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ в Община Несебър, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1, 2 и 6 ЗУТ, е наредено на „Парадайз бийч“ ЕАД да премахне незаконен строеж „Пешеходна алея от щампован бетон с ширина около 2.50 м. и дължина около 85 м. с бетонова подпорна стена в южната си част със същата дължина и височина от 0.30 м. в западната част до 0.90 м., източната част“, изградена западно от ПИ с идентификатор 11538.13.949 и южно от ПИ с идентификатор 11538.13.145 по протежение на северната граница на ПИ с идентификатор 11538.13.931 по кадастралната карта на гр. Свети Влас. За да обоснове материална незаконосъобразност на административния акт, съдът прави извод, че в случая са налице два строежа – пешеходна алея и подпорна стена. Приема, че подпорната стана е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Позовава се на нормата на чл. 151, ал. 1, т. 4 ЗУТ и предвид характеристиките на подпорната стена - височина от 0.30 м. в западната част до 0.90 в източната част, прави извод, че за същата не е необходимо да се издаде разрешение за строеж. По тези съображения съдът стига до заключение, че подпорната стена не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 2 ЗУТ. По отношение на пешеходната алея съдът приема, че същата е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за изграждането му е необходимо строително разрешение. Позовава се на събраните по делото доказателства и излага съображения, че в случая не е налице нов строеж, а е извършен основен ремонт и реконструкция на съществуващ строеж, като констатации в този смисъл не се съдържат в мотивите на обжалваната заповед. Прави извод, че извършения без разрешение за строеж основен ремонт на алеята, не обосноват извод за незаконност, тъй като в оспорената заповед не е разграничен обема и обхвата на извършения основен ремонт. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и приема, че алеята продължава на изток в ПИ № 11538.13.949 и се включва в ПИ 11538.13.180 публична общинска собственост с НТП „За селскостопански, горски, ведомствен път“. Констатира, че в административното производство не е изследван въпросът дали алеята е самостоятелен обект или е част от съществуващия път - общинска собственост, поради което прави извод, че обжалваната заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила - чл. 35 АПК, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Относно спазване на формата на издаване на административния акт съдът достига до заключение, че същата е нарушена, тъй като за посочените нарушения на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 6 ЗУТ не са изложени фактически основания за постановяването на заповедта. Съдът приема, че пешеходната алея и подпорната стена са изградени в ПИ № 11538.13.931- изключителна държавна собственост - морски плаж „Робинзон“, като адресатът на административния акт - „Парадайз бийч“ ЕАД не е собственик на двата обекта, като дружеството е собственик на ПИ с идентификатор 11538.13.10 по кадастралната карта на гр. Свети Влас, ведно с изградените в него сгради и съоръжения. Прави извод, че доколкото - „Парадайз бийч“ ЕАД не е нито собственик, нито възложител на строежа „пешеходна алея“, то не са налице и основания да му бъде възлагано премахването й. По тези съображения съдът стига до заключение за материална незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, предвид приложената заповед за делегиране на права и категорията на строежа – пета. Оспорената заповед е издадена и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Незаконосъобразни са изводите на съда, че в административният акт не са посочени фактически основания за наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В оспорената заповед изрично е посочено, че строежът е незаконен и по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 6 ЗУТ вр. чл. 10, ал. 4 ЗУЧК, като в последната норма са изброени разрешените дейности на морския плаж, сред които процесния обект не е, а по делото по несъмнен начин е установено, че строежът е изграден в ПИ с идентификатор 11538.13.931 – публична държавна собственост – морски плаж „Робинзон“. Тази факт е потвърден категорично и от заключението на приетата по делото съдебно-технически експертиза, неоспорена от страните, в която изрично е посочено, че строежът изцяло попада в ПИ с идентификатор 11538.13.931 – публична държавна собственост – морски плаж „Робинзон“ (л. 57). Следователно в случая е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 6 ЗУТ, което обосновава незаконност на строежа. Незаконосъобразен е и изводът на съда, че са налице два самостоятелни строежа - бетонна стена и алея. В случая предвид характеристиките на терена алеята не може да съществува без бетонната стена, поради което е налице строеж, който следва да се разглежда като едно цяло. Неправилно съдът приема, че извършения основен ремонт на алеята не е описан в заповедта, което обосновава нейната незаконосъобразност. От една страна легалното определение на строеж е дадено в § 5, т. 38 ПР ЗУТ, като сред дейностите, определени като строеж изрично е посочено и техните основни ремонти, от друга страна независимо дали е нов строеж или основен ремонт за извършването им е необходимо да бъдат одобрени и издадени строителни книжа, което в случая не е сторено. Следователно процесния строеж е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Незаконосъобразен е изводът на съда, че дружеството не следва да бъде адресат на заповедта, тъй като не е собственик и възложител на двата обекта. От една страна „Парадайз бийч“ ЕАД не оспорва факта, че е извършител на строежа, от друга страна това се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел. Съгласно § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол - „Адресат/адресати на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Следователно в случая адресатът е определен правилно, тъй като е извършител на незаконния строеж. Незаконосъобразни са изводите на съда, че при постановяване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство. По делото е установено, че актът е изпратен за връчване на дружеството, като няма данни това да е сторено, но този факт не обосновава извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като „Парадайз бийч“ ЕАД има възможност в производството по оспорване на заповедта да изложи твърденията си и ангажира доказателства в тяхна подкрепа. С оглед на изложеното обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което същото следва да се отмени като се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 ЗА вр.чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди „ Парадайз Бийч“ ЕАД да заплати на Община Несебър сумата 139 евро, от която 36 евро заплатена държавна такса и 103 евро, юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,