Определение № 988 от 06.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 357/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 вр. Чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. Ч., ЕГН [ЕГН] срещу определение №3749/27.11.2023г. по гр. дело №1641/2023г. по описа на ВКС, II г. о., с което молбата му за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влезли в сила решение №10170/16.12.2020г. и решение №29/26.02.2018г. по гр.д.№ 302/2017г. по описа на Районен съд-гр.Мадан е оставена без уважение, а производството по гр.д.№ 1641/2023г. по описа на ВКС на РБ, ГК, II г.о. –прекратено. Жалбоподателят излага, че същото е неправилно поради противоречието му с материалния закон. Счита, че е налице отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като представеният с молбата за отмяна нотариален акт за дарение на недвижим имот №2, том I, дело № 49/09.12.1968г. на Маданския народен съдия е ново доказателство, което обективира ново обстоятелство. По изложените съображения моли обжалваното определение да бъде отменено, като се уважи подадената молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влезлите в сила решение № 10170/16.12.2020г. и решение № 29/26.02.2018г. по гр.д.№ 302/2017г. по описа на Районен съд-гр.Мадан, и делото се върне за ново разглеждане на Районен съд-гр.Мадан. Чрез депозирания писмен отговор, ответниците по молбата- С. М. Ч., Л. О. Ч. и А. О. Ч., чрез адв. М.-Я. молят същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди обжалваното определение и им бъдат присъдени разноски. Считат за правилен и законосъобразен извода на съда, че представеният с молбата за отмяна нотариален акт за дарение №2, том първи, н.д. № 49/09.12.1968г. на MPC не може да бъде ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като от текста на същия се установява, че молителят А. Ч. лично се е явил пред Маданския народен съдия, което означава, че той по смисъла на чл.305, ал.1, т.1 ТПК се явява лично осведомен за дарението още на датата на сключване на договора -9.12.1968г., при което срокът по чл.305, ал.1, т.1 ГПК не би могъл да започне да тече от момент, по- късен от влизане в сила на решението по допускане на делбата. Посоченият нот. акт не е новооткрито писмено доказателство и поради обстоятелството, че на л.193 от гр. д. № 302/2017г. на MPC е приложен същия напълно идентичен нот. акт № 2, том първи, н.д. № 49/09.12.1968г. Правилен е изводът, че не е новооткрито доказателство и нотариален акт № 2, том I, н. д. № 2/1968г., в който площта на имот 301 е посочена като 1 500 кв. м., а не 970 кв. м., тъй като на л.192 от гр. д. № 302/2017г. на MPC този нот. акт № 2, том първи, н. д. № 2/1968г. е приложен, като съдържанието на представените по гр.д. №302/2017г. на MPC нотариални актове е идентично с това на представените с молбата. Настоящият състав на ВКС намира частната жалба за допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по нейната основателност, съставът съобрази следното: С молбата по чл. 307 вр. чл. 303 и сл. ГПК, по която е образувано производството пред ВКС, се иска отмяна на влезлите в сила решение №10170 от 16.12.2020г. и решение №29 от 26.02.2018г. – и двете, постановени по гр.д. №302/2017г. на Районен съд – Мадан, с които е допусната, съответно – извършена съдебна делба при равни квоти за съделителите А. Х. Ч. и О. Х. Ч. /починал на 18.09.2021г., и заместен от наследниците му - съпругата С. М. Ч. и дъщерите А. О. Ч. и Л. О. Ч./ на поземлен имот с идентификатор [№] по КК на [населено място] с площ 423 кв.м., за който е отреден УПИ III от кв. 100 по плана на [населено място] - чрез изнасянето му на публична продан на основание чл. 348 ГПК. Молителят А. Х. Ч. чрез адв. Б. К. от АК – С. чрез молба вх. №10014 от 10.03.2023 г., излага, че са открити нови писмени доказателства – два нотариална акта, въз основа на които следва да се приеме, че А. /Х./ Ф. Ч.- бащата на А. и О. Ч.- е направил дарение в полза на сина си А. Х. Ч., в резултат от което настоящият ПИ с идентификатор [№] по КК на [населено място] се явява негова изключителна собственост, а не е съсобствен с брат му О. Х. Ч., респ. – с неговите наследници по закон. С молбата представя нотариален акт за дарение на недвижим имот №2, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на М. народен съдия и нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№ 2/1968 г. на М. народен съдия с вписана в акта площ от 1 500 кв.м. за имот пл.№ 301. Твърди се, че за тези нови обстоятелствата, молителят е узнал в началото на 2023 г. – „при проверка относно документите и фактите, даващи му право да предяви иск за изключителна собственост върху делбения недвижим имот“. Ответниците по молбата за отмяна оспорват същата като неоснователна, и молят да се остави без уважение. Така постъпилата молба, по която е образувано гр. дело №1641/2023г. е допусната до разглеждане в открито съдебно заседание, като с определение №2607/19.09.2023г. съдът е задължил на осн. чл. 183, ал. 1 ГПК молителят да представи оригиналите на нотариален акт за дарение на недвижим имот №2, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на Маданския народен съдия и на нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка №2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№ 2/1968 г. на М. народен съдия с вписана в акта площ от 1 500 кв.м. за имот пл. №301, в отговор на което, в молба вх. №12056/03.10.2023г. молителят е посочил, че не притежава оригиналите поради което моли да бъдат искани от Службата по вписванията. По делото е приет констативен протокол №195 от 27.10.2023 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията - [населено място] и официално заверен препис на нотариален акт №2 по нот.д. №2 от 1968г. /с вписана в акта площ от 970 кв.м. за имот пл.№ 301/, заверка №195 от 27.10.2023г. /л. 102/. В същия констативен протокол №195 от 27.10.2023г. е удостоверено, че нотариален акт за дарение на недвижим имот № 2, т. І, д. №49 от 09.12.1968 г. на М. народен съдия /л. 16 и 17/ не се съдържа в съхраняваната в архива книга „Прехвърляния“ от 1968г., както и че нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка №2 от 13.01.1968г., т. І, д.№ 2/1968 г. на М. народен съдия няма друг вариант със съдържание, различно от това на официално заверения препис със заверка №195 от 27.10.2023 г., т.е. няма вариант със съдържание, различно от вписана в акта площ от 970 кв.м. за имот пл.№ 301. След приключване на заседанието по делото на 13.11.2023г. е докладвана молба, регистрирана с вх. №14371 от 13.11.2023 г., подадена по пощата на 09.11.2023г., с която молителят представя официално заверен препис на документа от л. 19 - със заверка от Служба по вписванията – [населено място] №34 от 23.02.2015г. С обжалваното определение съдът е отменил протоколно определение от 13.11.2023 г., с което е даден ход по съществото на подадената от А. Х. Ч. молба за отмяна на влезлите в сила решение №10170 от 16.12.2020г. и решение №29 от 26.02.2018г. – и двете, постановени по гр.д. №302/2017 г. на Районен съд – Мадан, като е оставил без разглеждане същата и е прекратил производството по гр.д. №1641/2023г. по описа на ВКС, второ г.о. Във връзка с преценката за допустимостта на молбата за отмяна, съдът е съобразил, че в текста на нотариалния акт за дарение №2 по нот.д. №49/1968г. е посочено, че страните по сделката са се явили лично пред Маданския народен съдия, от което следва, че по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК А. Ч. се явява осведомен за дарението, респ. – за релевираното в настоящото производство ново обстоятелство, още на датата на сключването на договора, т.е. на 09.12.1968 г. Поради което, съдът е счел, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК не би могъл да започне да тече в момент, по-късен от датата на влизане в сила на атакуваното решение по допускане на съдебната делба, т.е. не по-късно от 09.04.2019г., като към датата на подаване на молбата -10.03.2023 г. се явява изтекъл. На следващо място е посочил, че в кориците на гр. дело №302/2017г. се съхранява подадената от А. Х. Ч. молба с вх.№ 282 от 13.02.2020г., с която във втората фаза на делбеното дело са представени писмени доказателства, сред които и заверени от страната преписи на нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка №2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№ 2/1968 г. на М. народен съдия с вписана в акта площ от 1 500 кв.м. за имот пл.№ 301 (л. 192) и нотариален акт за дарение на недвижим имот №2, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968г. на М. народен съдия (л. 193). Съдът е констатирал, че съдържанието на така представените нотариални актове е идентично с това на представените с молбата за отмяна и намиращи се съответно на л. 19 и на л.16 и л.17, с оглед на което е направил извод за недопустимост на същата на две самостоятелни основания както следва: На първо място е съобразил, че молителят Ч. е знаел за съществуването и е разполагал с двата документа в момента на подаването на молбата с вх.№ 282 от 13.02.2020 г. по гр. дело №302/2017г. на РС - Мадан, поради което и най-късно от датата на влизане в сила на атакуваното решение по извършване на съдебната делба, т.е. от 08.11.2021г. за него е започнал да тече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, съответно същият е изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна – 10.03.2023г. Съдът е приел, че същата е недопустима и предвид обстоятелството, че представените с нея документи вече се намират в кориците на [населено място] №302/2017 г. В този смисъл е счел, че молбата не съдържа нито надлежни твърдения за обстоятелства, които да бъдат квалифицирани като такива по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е придружена от нови писмени доказателства, поради което разглеждането й по същество е процесуално недопустимо с оглед разясненията, съдържащи се в т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Проверката за допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и наличие на точно и коректно формулирани основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Съобразно разпоредбата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Твърдението на молителя е, че в началото на 2023г. установил наличието на нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка №2 от 13.01.1968 г., т.І, д. №2/1968 г. на М. народен съдия и нотариален акт за дарение на недвижим имот №2, том I, дело №49/09.12.1968г. на Маданския народен съдия, които са нови доказателства, обективиращи нови обстоятелства. Във връзка с изложеното в частната жалба, че било повече от очевидно, че са налице два нотариални акта под един и същи номер, том и дело, касаещи един и същ недвижим имот, с тази разлика, че в първия от тях имотът е записан с площ от 970 кв.м (деветстотин и седемдесет кв.м), а в другия - с площ 1500 кв.м (хиляда и петстотин кв. м). следва да се отбележи, че само по себе си това твърдение не е основание за отмяна на влязло в сила решение, тъй като не попада в нито една от хипотезите, посочени в чл. 303, ал.1 ГПК. Изложеното от молителя основание в първоначалната молба е това по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, а именно откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. По отношение на представените с молбата за отмяна два НА, настоящият състав на ВКС напълно споделя извода на предходния състав, че нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка №2 от 13.01.1968 г., т. І, д.№2/1968 г. на Маданския народен съдия с вписана в акта площ от 1 500 кв.м. за имот пл.№ 301 /л. 192/ и нотариален акт за дарение на недвижим имот №2, т. І, д.№ 49 от 09.12.1968 г. на М. народен съдия /л. 193/ не са нови, тъй като същите са били известни на молителя и вече са били представени от самия него по гр. дело №302/2017г. с молба с вх.№ 282 от 13.02.2020г. В тази насока следва да се прецени и констатацията, че върху представения с молба вх. №14371/13.11.2023г. по к. гр. дело №1641/2023г. нотариален акт №2, т. нар „мокър печат“ е с дата 23.02.2015г., от което може да се заключи, че молителят се е снабдил с копие на този акт още през 2015г. Предвид изложеното, изводите на състава на ВКС, постановил обжалваното определение следва да се споделят изцяло. След като молителят Ч. е разполагал с двата нотариални акта при подаването на молбата с вх.№ 282 от 13.02.2020г. по гр.д.№ 302/2017 г. на РС – Мадан, то най-късно от датата на влизане в сила на атакуваното решение по извършване на съдебната делба, т.е. от 08.11.2021г. за него е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, който към датата на подаване на молбата се явява изтекъл. От друга страна, доколкото представените с молбата за отмяна документи вече се намират в кориците на гр.д.№ 302/2017 г., то липсват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което разглеждането й по същество е процесуално недопустимо. Този извод е обоснован и с оглед разясненията, съдържащи се в т.10 на ТР №7 от 31.07.2017г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК, според които задължението за представяне на нови писмени доказателства е условие за редовност на молбата когато отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна. Обжалваното определение, с което молбата за отмяна се оставя без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство се прекратява, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. При този изход на спора, и съобразно направеното искане, на ответниците по частната жалба следва да се присъдят претендираните разноски за адв. възнаграждение в размер на 500.00 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.