Определение № 45 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3364/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. против решение № І-162/17.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 990/2020 г. от състав на Окръжен съд – Бургас. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районния съд. Съдът е приел, че се навеждат доводи за неправилно приложение на императивната норма на чл. 429 ал. 1 от ГПК ,доколкото ответникът не може да се легитимира като взискател в изпълнителния процес въз основа на изпълнителен лист ,в който той не фигурира като кредитор .И тъй като не е нито поръчител ,нито солидарен длъжник ,постановлението на ЧСИ за конституирането му ответника като взискател по първото изпълнително дело/както и по второто / не може да произведе правно действие поради несъществуването на изпълняемо право /тъй като липсва правоприемство по смисъла на чл. 429 ал. 1 ГПК/. Тези аргументи не са наведени в първоинстанционното производство и не са били обсъждани от районния съд, поради което съдът е приел, че същите са преклудирани. Съдът е приел, че съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Прието е, че отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г. има действие от 26.06.2015 г. – датата, на която е прието противоположното тълкуване, като до 22.06.2015 г. давността по отношение на сумите, които за които е признато ,че ищецът дължи на праводателя на ответника, е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство/освен че същата е била спряна и поради наличието на висящ исков процес за установяване на вземането по чл. 422 ал. 1 ГПК ,решението по което е влязло в сила на 20.10.2015 г. /. Извън тези съображения, съдът е посочил, че давностният срок, както за главницата, така и за лихвите, е 5 години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) и към настоящия момент не е изтекъл, тъй като става дума за съдебно установено вземане ,включително и за лихви и разноски ,за което при всички положения давността е петгодишна – чл. 117 ЗЗД. Сочените в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване въпроси относно материалноправната легитимация на цесионера в изпълнителното производство са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото подобни възражения не са наведени в исковата молба и въззивният съд не е дължал произнасяне по тях, доколкото са били извън предмета на спора, очерта от ищеца с исковата молба, като и първоинстанционният съд не се е произнесъл по тях. От фактическа страна е прието, че цесията е съобщена на длъжника, като доводите и въпросите в насока действието на договора за цесия по отношение на длъжника и задължението в тази насока за съобщаване са неотносими в настоящото производство, доколкото касаят установената фактическа обстановка от съда, а проверката на фактите по спора е въпрос на обоснованост на съдебната решение и не подлежи на проверка в настоящото производство. Останалите правни въпроси касаят въпросите, свързани с давността, по които се е произнесъл съда, като може да се изведе правния въпрос относно приложението на ТР№2/2015 ОСГТК на ВКС във времево отношение, като този въпрос е процесуалноправен. Въпросът е относим, доколкото е обосновал правните изводи на съда относно основателността на предявения иск. Пред ОСГТК на ВКС е образувано т.д.№3/2020 г. с предмет на тълкуване по правния въпрос, от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. Тълкуването по този правен въпрос е от значение за изхода на спора в настоящото производство, поради което същото следва да бъде спряно, до приключването на посоченото по-горе тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, състав на ВКС