Определение № 37 от 03.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 497/2015 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 21.03.2015г. на съдията- докладчик по нохд № 79/15г. по описа на Радомирски районен съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено по компетентност на ВКС, с оглед промяна на подсъдността. Прокурорът от ВКП споделя изложените в разпореждането съображения, че двама от обвиняемите; по- голямата част от свидетелите и вещите лица са с адреси за призоваване в [населено място], поради което са налице основанията по чл.43, т.1 от НПК за промяна на подсъдността. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: По внесен обвинителен акт срещу Й. М. Б., Д. З. Г. и Д. И. Б. за престъпление по чл.346, ал.2, т.3 във вр. с чл.20, ал.2 и ал.4 от НК било образувано нохд № 22187/14г. по описа на Софийски районен съд, НО – 111 с-в. С разпореждане от 12.02.2015г. на съдията – докладчик, производството било прекратено и делото изпратено по компетентност на районен съд - гр. Радомир. С разпореждане от 21.03.2015г., съдията- докладчик по нохд № 79/15г. по описа на Радомирски районен съд прекратил съдебното производство и изпратил делото по компетентност на ВКС с искане за промяна на подсъдността. След запознаване с материалите по делото, ВКС намери искането за основателно. Видно от приложението към обвинителния акт, двама от обвиняемите, по- голямата част от свидетелите, експертите и защитниците на обвиняемите са с адреси на територията на [населено място] и [населено място]. Налице са основанията на чл.43, т.1 от НПК за промяна на подсъдността с оглед процесуална икономия и улеснение на процедурата по призоваване. Водим от горното и на основание чл. 43, т.1 от НПК, ВКС, І НО,