Определение № 8943 от 17.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8527/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на М. Л. К., представляван от редовно упълномощен процесуален представител, против Определение № 2177/27.05.2026 г., постановено от Административен съд – Велико Търново по адм. д. № 497/2026 г. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с процесуалните правила. Съдът неправилно приел, че се иска от кмета на общината издаване на заповед за продажба на имота на К., а с искането се инициирало задвижването на процедура по чл. 35 ал. 1 от ЗОС. Кмета не препратил заявлението на лицето до компетентния да се произнесе общински съвет. Неправилно било прието, че жалбоподателя няма правен интерес от оспорването, такъв бил налице, тъй като се ограничавала възможността да увеличи площта на находящия се в съседство личен имот чрез закупуване на процесния. Жалбата не била просрочена, тъй като срока за оспорване бил двумесечен, а не 14 дневен, както приел съда. Производството не било недопустимо. Иска се отмяна на обжалваното определение връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството. Претендира се присъждане на разноски. Ответника – Кмет на Община Златарица дава становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в АПК срок, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. Л. К. против мълчалив отказ на Кмет на Община Златарица да му продаде недвижим имот частна общинска собственост от Общински поземлен фонд, ПИ с идентификатор 61830.31.3, представляващ изоставена земеделска земя с площ от 1315 кв.м. в [заличен текст] с цел да разшири притежаван от него съседен имот. След запознаване със събраните в хода на производството доказателства, съдът е приел, че жалба е недопустима, тъй като в случая не е налице формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал.1 от АПК. За административния орган не било налице нормативно задължение за произнасяне по отправеното искане. Имота не бил включен в програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост на Общински съвет гр. Златарица. Прието е, че жалбоподателят не е установил наличието на личен и пряк интерес от издаване на търсения административен акт. Жалбата била просрочена, като подадена извън определения с АПК 14 дневен срок от датата на която следвало да се произнесе сезирания административен орган. Необходимо било наличието на решение на Общинския съвет за включване на процесния имот в Програмата за управление и разпореждане с имоти частна общинска собственост, след което изрично решение за обявяване на търг или конкурс, както и заповед на Кмета на Община гр. Златарица в същата насока. Определението е правилно. Съобразно разпоредбата на чл. 58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде поискан административен акт. Мълчалив отказ е налице, когато е налице нормативно установеното задължение за произнасяне от страна на административния орган в предвиден от закона срок, като бездействието в този срок има за последица формирането на мълчалив отказ по смисъла на описаната разпоредба. Не всяко непроизнасяне на административен орган представлява мълчалив отказ за издаване на административен акт, а само това непроизнасяне, за произнасянето на което органа е бил задължен. Обстоятелството, че органа е сезиран с искане от страна на граждани или организации, не го задължава във всеки случай да се произнесе с издаването на акт. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав споделя изложеното в оспореното определение становище, че в случая не е налице мълчалив отказ, тъй като за кмета на общината не е възникнало задължение за предприемане на конкретно действие или издаване на административен акт, насочени към предвижване на депозираното от К. заявление към общинския съвет или изготвяне на предложение от името на административния орган за провеждане на процедура по реда на чл. 35, ал.1 от ЗОС. Липсва нормативно установено задължение за кмет на община, винаги да предприема действия при всяко сезиране от страна гражданин или организация, независимо от неговото естество и насоченост. В подкрепа на този извод следва да се вземат предвид правилата, разписани в чл. 64, ал.2, чл. 65, ал.2 и чл. 66, ал.3 от Наредба №8 за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Златарица, в които изрично е вписано, че искания и молби от определен кръг лица се подават до кмета на общината. Разписани в този смисъл правила в текстовете, регламентиращи разпореждане с имоти в други случаи /чл.62, чл. 63 от Наредба № 8/ липсват, т.е. кмета не определен като орган, в чиито задължения влиза приемането на заявления за продажба на общински имоти и задвижване на процедура по чл. 35, ал.1 от ЗОС. В случая е без значение обстоятелството, дали при произнасянето си съдът е приел, че е налице искане на К. за издаване на заповед за директно изкупуване на процесния имот, а не както той твърди, след провеждане на процедурата по чл. 35, ал.1 от ЗОС. Както по-горе беше описано, в случая за кмета на общината не е предвидено задължение за произнасяне по отправеното искане, т.е. в процедура от процесния вид той действа в условията на оперативна самостоятелност, а не на обвързана компетентност. Сезираният административен орган не е собственик на процесния имот и няма регламентирани от закона самостоятелни права за разпореждане с него. В случая липсва и проведена процедура по включване на имота в съответната програма на общинския съвет за разпореждане с имоти- частна общинска собственост през съответната година, т.е. не може да се приеме, че е налице бездействия от страна на орган на местната власт и самоуправление, което да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разпореждането с общински недвижими имоти е в правомощията на общинския съвет, а кмета е орган, който изпълнява приети в тази насока решения, като липсва разписано в нормативен акт задължение за вземане на еднолично решение за задвижване на процедура с такава насоченост. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира оспореното определение като правилно като краен резултат, поради което не следва да обсъжда останалите доводи, изложени в частната жалба. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал.2 предл. първо от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение