Определение № 619 от 11.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2169/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Комисия за защита на потребителите срещу разпореждане №280 от 10.07.2019 г. по в.т.д.№317/2018 г. на АС Бургас, с което е върната касационната жалба на Комисия за защита на потребителите срещу постановеното по делото решение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на разпореждането. Посочва се, че с оглед разпоредбата на чл.386, ал.3 от ГПК, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не е следвало да бъде представяно, а доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, са били представени своевременно, още повече, че платформата за платежни нареждания е с ограничение на символите и не позволява пълното изписване съгласно указанията на апелативния съд. Ответникът по частната жалба – „Недвижими имоти Пиргос МП” ЕООД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че въпреки двукратно дадената възможност, касаторът Комисия за защита на потребителите, не е отстранил нередовността на касационната жалба в дадените срокове, последният изтекъл на 26.06.2019 г., като не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, заверен препис от вносния документ, установяващ заплащане по сметка на ВКС на дължимата държавна такса по касационната жалба, както и указание в основанието за плащане, че таксата се плаща по в.т.д.№317/2018 на БАС. Разпореждането е правилно. Действително, с оглед разпоредбата на чл.386, ал.3 от ГПК, касаторът не е следвало да обосновава наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, постановено по колективен иск, респективно, указанията на въззивния съд в тази насока са били неправилни. Приложеният обаче от Комисия за защита на потребителите, възпроизведен на хартиен носител като препис, електронен документ – вносна бележка от 17.04.2019 г., не е бил заверен от страната съгласно изискването на чл.184, ал.1 от ГПК, като в него не е посочено и по описа на кой съд е делото, по което е постановено решение. Въпреки двукратно дадената възможност – с разпореждане от 23.04.2019 г. и от 10.06.2019 г., в предоставените срокове – последният изтекъл в края на 26.06.2019 г. /присъствен ден/, касаторът не е изпълнил указанията да завери посочения препис и да посочи коректно основанието за плащане на дължимата държавна такса. В този смисъл Комисия за защита на потребителите следва да бъде обвързана от неблагоприятните правни последици, следващи се при проявеното от нея процесуално бездействие, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,