Определение № 5186 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4073/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна касационна жалба на И. П. С.- Затвора [населено място] срещу Определение № 126/ 13.01.2025 г. по административно дело № 1111/ 2024 г. на Административен съд– Пазарджик (АС Пазарджик), с което е върната частната му жалба, срещу Определение № 3773 от 07.10.2024г., постановено по същото дело. В частната жалба се излага несъгласие с обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. Ответната страна- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), не е изразила становище по частната жалба. С обжалваното определение, съдът е върнал частната жалба на И. П. С., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Определение № 3773 от 07.10.2024г., постановено по адм. дело № 1111 по описа на съда за 2024 год. Решаващият съд за да достигне до този резултат е посочил, че с Определение № 4843 от 16.12.2024 г., постановено по делото, е указал на И. П. С., че следва в седем дневен срок от съобщаването да представи документ за внесена държавна такса в размер на 10.00 лв. по сметка на Върховен административен съд. Указано е също така, че при неизпълнение на разпореждането на съда, частната жалба ще бъде оставена без разглеждане. Със същото Определение № 4843 от 16.12.2024 г., е оставил без уважение искането на И. П. С. да му бъде предоставена правна помощ в производството по частна касационна жалба срещу Определение № 3773 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1111 по описа на съда за 2024 год. Адм. съд е посочил, че според върнатото по делото съобщение, определението с указания е връчено лично на С. на 19.12.2024г., като от страна на същия не са предприети, нито действия по отстраняване на посочените нередности на частната касационна жалба, нито пък е обжалвано, определението в частта му, с която е отказано предоставяне на правна помощ. Съдът сметнал, че в срока за отстраняване на нередовности, държавната такса не е внесена и нередовностите не са отстранени. Поради това на основание чл. 213а, ал. 1, във връзка с чл. 23, АПК върнал частната жалба. Обжалваното определение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отмяна на определението, като неправилно. Реализирането на потестативното процесуално право на оспорване, зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК, съдията- докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната /частната/ жалба или протеста, и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение, като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7- дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. С определение на адм. съд са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на частната жалба. По делото е безспорно обстоятелството, че указанията на основание чл. 235а АПК, за изправяне на недостатъците по частната жалба са съобщени надлежно на лицето на 19.12.2024г. Жалбоподателят не е изпълнил изискванията в срока до 29.12.2024г. (работен ден) и с това не е отстранил нередовностите. Изпълнението на указанията не се констатира и към настоящия момент, тъй като липсва внесена държавна такса. Съгласно чл. 235а АПК за производство, образувано по частна жалба, се събира такса. Изключение е предвидено за частни жалби по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В случая делото няма такъв предмет, а жалбоподателят не е лице, освободено от държавна такса, поради което дължи изпълнение на дадените указания. Това неизпълнение на указанията в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на оспорването обосновано и правилно са предприети, санкциониращите процесуални действия, като частната жалба е върната, а образуваното по нея производство– прекратено. Предвид изложеното настоящата жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение