Определение № 253 от 22.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 640/2024 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Прокуратура на Република България, с направено искане за изменение на постановеното определение № 4785/23.10.2024 г. по реда на чл.288 ГПК, в частта за присъдените в полза на ответника по касационната жалба съдебни разноски. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. С определението, постановено по реда на чл.288 ГПК, съдът е счел, че липсват сочените от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване, не е допуснал същото, като с оглед изхода на спора е присъдил в полза на ответника по касационната жалба сумата 1450 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща направените от страната съдебни разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. В молбата на ПРБ се твърди, че присъденото възнаграждение като съдебни разноски, е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Осъществената защита се изразява в подаване на отговор на касационна жалба, като спорът по делото пред ВКС е относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди, определени по реда на чл.52 ЗЗД, в производството по иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като предвид този факт и обема на осъществената защита, съдът приема, че договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение в размер на 1450 лева се явява прекомерно, по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът счита, че с оглед горното, следва да се намали присъденото възнаграждение до размер на 1000 лева, като доводите относно приложимостта на Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения е неоснователен, доколкото нормите на тази наредба не са задължителни за съда, при определяне на дължимото възнаграждение, с оглед решение по д. № С-438/2022 на СЕС. Водим от горното, състав на ВКС