Определение № 65 от 08.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1470/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Н. Е. Д., депозирана чрез пълномощник адв. А. Й., за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК на 01.12.2025 г. определение по настоящото дело, в частта за разноските. Молителката поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на насрещните страни не отговаря на минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. Изм. ДВ бр. 14/2025 г./ Ответниците по молбата Д. и И. Ж. чрез адв. Н. Д. оспорват молбата по съображения, изложени в депозираното становище. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна. За да присъди на ответниците по касация изцяло направените от тях разноски по делото, изразяващи се в заплатения адвокатски хонорар в размер на 1200 лв., настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил, че според Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС и формираната след постановяването му съдебна практика, предвидените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на В. не обвързват съда, но може да служат като ориентир при определянето им. При преценката за дължимия размер на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответниците по касация съдът се е ръководил от вида и обема на търсената съдебна защита, положения от адвоката труд съобразно конкретната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените от него действия, както и пазарните условия в страната. Въз основа на тази комплексна преценка съдът е намерил заплатеният адвокатски хонорар за съответстващ на принципите за възмездност и пропорционалност. Липсват основания, съдът да отстъпи от това свое становище, а такива не се сочат и в молбата по чл. 248 ГПК. Ето защо, същата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,