Определение № 1767 от 08.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4441/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. И. Й., чрез адв. Г. Г., решение № 302/09.07.2024г. по в.гр.д.№384/24г. по описа на Окръжен съд Плевен, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от касатора срещу С. Т. Д. иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца за сумата от 6 785, 21 лв., от която 4 105, 32 лв. представляващи лихва за забава за периода от 30. 11. 2019 год. до 01. 06. 2022 год. /остатък след плащането от 16. 06. 2023 год./, 1 158, 44 лв. представляващи лихва за забава за периода от 01. 06. 2022 год. до 27. 09. 2022 год., 449, 69 лв. представляващи лихва за забава за периода от 27. 09. 2022 год. до 29. 11. 2022 год., 1 061 лв. представляващи лихва за забава за периода от 29. 11. 2022 год. /датата на депозиране на заявлението/ до 28. 04. 2023 год. /датата на заплащане на сумата от 19 500 лв.- част от присъдената главница/, 12, 88 лв. представляващи лихва за забава за периода от 28. 04. 2023 год. до 05. 05. 2023 год. /датата на изплащане на сумата от 3 900 лв.- част от присъдената главница/ и 2, 63 лв. представляващи лихва за забава за периода от 05. 05. 2023 год. до 09. 05. 2023 год. /датата на заплащане на сумата от 1 900 лв.- част от присъдената главница/. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Предявените искове са в условията на обективно кумулативно съединение. Те се основават на твърдения за извършени преди завеждане на исковата молба частични плащания на дължими главници и имат правното си основание в чл. 86, ал.1 ЗЗД, като всяко от вземанията е индивидуализирано по размер и период на натрупване на законната лихва върху съответна неплатена част от главница. Всеки от предявените искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД е с цена под 5000 лева и тази констатация не се променя от успоредното посочване на сбора от стойността на претендираните вземания – 6785, 21 лв. в диспозитива на въззивното решение. На основание чл.280, ал. 3, т.1, предл.1 во ГПК касационният контрол е изключен, поради което настоящият състав на ВКС