Решение № 4767 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2025 г.

С решение № 19992/11.06.2025 г. по адм. дело № 9669/2024 г. Административен съд София – град е отменил заповед за налагане на санкции № РД-253С-489/30.08.2024 г. на управителя на НЗОК в частта ѝ от раздел I, по т.2, т.3, т.8, т.9 и т.10, с които са наложени финансови неустойки в размер на по 200,00 лева за всяко нарушение. Решението е атакувано с касационна жалба от административния орган, като се навеждат доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът – „МБАЛ Света Анна“ АД, гр. София, чрез адвокат М. Шаркова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. В първите два от посочените случаи, касаещи КП № 136 НРД за МД 2023-2025 е направено плащане от пациентите за избор на екип като приетата по делото СМЕ е установила, че липсва механична връзка между условията, при които е извършен приема в лечебното заведение и условията, при които е извършена оперативната интервенция, сочеща отсъствието на „Условия за спешност“. Осъществяването ѝ след овладяване състоянието на пациентите в срок от няколко дни след приема им сочат наличие на медицинската хипотеза за реализирано лечение в планов порядък, което допуска възможността за избор на екип. Обосновано досежно частта по т.8,т.9 и т.10 от заповедта за санкции съдът е приел, че не е доказано неизпълнение на изискванията за завършеност на КП №139, поради неприложени и неотчетени достатъчен брой диагностични процедури. Приетото заключение по СМЕ сочи, че процедурата „Аудиометрия на въздушна и костна проводимост – стандартна техника“ представлява неинвазивна диагностична процедура за изследване на слуха. Извършена и по трите случая и надлежно документирана в ИЗ на пациентите тя не попада в обхвата на процедурите, които следва да се впишат в епикризата, съгласно чл. 322, ал.3, т.12 от НРД за МД 2023-2025, което прави санкциите в посочените хипотези материално незаконосъобразни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение