Определение № 47 от 20.03.2017 г. на ВКС по н. д. № 293/2017 г.

Производството е по реда на чл.44 НПК, образувано по повод разпореждане № 231 от 07.03.2017 г. на съдия-докладчик при Окръжен съд-гр.Ловеч, с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура писмено и изразил становище, че делото е подсъдно на ЛОС. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: По обвинителен акт срещу Б. А. С. за две престъпления – 1) за деяние, извършено в [населено място], Л. област, през лятото на 2009 г. до 29.08.2009 г., спрямо ненавършилата 14-годишна възраст А. М. Р. - по чл.152, ал.4, т.1, във връзка с ал.1, т.1 от НК и 2) за деяние, извършено в [населено място], на 06.02.2102 г., спрямо А. М. Р.-Б., при условията на продължавано престъпление – по чл.152, ал.2, т.1, във връзка с ал.1, т.2 и чл.26, ал.1 от НК, било образувано нохд №515/17 г. по описа на СГС. С разпореждане № 1333 от 21.02.2017 г. съдия-докладчик при СГС, при съображения за наличието на условията на чл.38 от НПК, прекратил съдебното производство по нохд №75/17 г. и изпратил същото по компетентност на ЛОС. С посоченото по-горе разпореждане, съдия-докладчик при ЛОС е приел, че в конкретният случай е приложима нормата на чл.36, ал.3 от НПК, поради което прекратил съдебното производство по делото и повдигнал спор за подсъдност. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Делото е подсъдно на Окръжен съд-гр.Ловеч. Срещу подсъдимия е повдигнато обвинение за две престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, поради което делото за всички престъпления е подсъдно на по-горния съд, в случая ОС-гр.Ловеч. Престъплението по чл.152, ал.4 от НК е подсъдно на окръжния съд като първа инстанция – чл.35, ал.2 от НПК и тъкмо то е извършено под района на ЛОС – в [населено място], Л. област. Второто престъпление – по чл.152, ал.2 от НК е подсъдно на районния съд София като първа инстанция – чл.35, ал.1 и 2 от НПК. Тук е мястото да се каже, че преценката относно подсъдността е различна от въпросите по същество, очертани в чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, които могат да получат отговор единствено и само чрез присъдата, поради което съображенията на ЛОС, на л.2 от съобразителната част на разпореждането му, се оставят без коментар от ВКС. Водим от изложеното и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение