Определение № 3293 от 31.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4552/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по две частни жалби, подадени от Л. С. Х.-О. и от Б. С. Х. чрез пълномощника им адв. Д.-А. против определение № 1714 от 20.06.2023г. постановено по гр.д. № 2103/2023г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателите молба за отмяна на влязло в сила решение № 119 от 08.06.2012 г. по гр. д. № 227/2012 г. на Варненския апелативен съд. Жалбоподателите, чийто жалби са с идентично съдържание, намират определението за неправилно. Считат, че неправилно съдът приема, че влязлото в сила решение не ги обвързва и поради това не могат да искат отмяната му. Според тях съдът е следвало да конституира двамата молители като страни в процеса, защото спорът засяга тяхното право на собственост. Ответникът по частните жалби Община Варна не изразява становище. Частните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното: Б. С. Х. и Л. С. Х.- О. са подали молба за отмяна на влязло в сила решение № 119 от 08.06.2012 г. по в. гр. д. № 227/2012г. на Варненския апелативен съд, с което е прието за установено в отношенията между Д. З. А. и Община Варна, че ищцата е собственик на поземлен имот с идентификатор № * по действащия кадастрален план на с. „С.“-селищно образувание, общ. В., идентичен с поземлен имот № * по предходен кадастрален план от 1983 г., собствеността върху който е придобита въз основа на непрекъснато владение в периода от края на 1998 г. до 12.05.2011г. Молителите са посочили основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като излагат твърдения, че са собственици на посочения недвижим имот, а не са били конституирани като страна в производството, поради което са били лишени от възможността да защитят правото си на собственост. При проверка допустимостта на производството предходният състав на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел молбата за недопустима. Констатирал е, че страни по спора са Д. З. А. и Община Варна, т.е. молителите не са участвали в това производство и затова нямат качеството на заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и не могат да се позовават на някое от предвидените в тази разпоредба /от т. 1 до т. 7/ основания за отмяна на влязлото в сила решение. Доколкото те твърдят, че са собственици на процесния имот и е следвало да бъдат конституирани като ответници по предявения иск, то молбата за отмяна е квалифицирана по чл. 304 ГПК. Тази разпоредба дава възможност да се иска отмяна от лице, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото /чл. 216, ал. 2 ГПК/. В случая спорът, приключил с влязлото в сила решение, е разрешен между ищцата Д. А. и посочената от нея като ответник Община Варна и тези лица са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението. Липсва основание, от което да произтича разпростиране на силата на пресъдено нещо спрямо молителите - не е налице неделимост на спорното правоотношение с предмет правото на собственост върху имота, в което и те да са участници по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. След като считат, че притежават права върху същия имот, те могат да се защитят по друг ред. Затова молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Настоящият състав намира изложените съображения за правилни и напълно ги споделя. След като са неучаствали в производството лица, молителите биха могли да претендират отмяна само на основание чл. 304 ГПК. Това основание обаче е приложимо само за трето лице, спрямо което решението има сила като необходим другар. Необходимостта от отмяната в тази хипотеза произтича от обвързаността на неучаствалия необходим другар от силата на пресъдено нещо и невъзможността да защити правата си чрез предявяване на иск. В случая, при твърдение, че молителите имат право на собственост върху същия имот и не са участвали в производството, те не са обвързани от силата на пресъдено нещо и биха могли да защитят правата си чрез иск. Затова молбата им да отмяна правилно е оставена без разглеждане. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г.о