Определение № 11 от 12.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4203/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е Определение № 367 от 02.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2850/2020 г. по описа на Върховния касационен съд, с което е потвърдено Разпореждане от 02.06.2020 г. по гр.д. № 189/2018 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което на основание чл. 306, ал.2 ГПК е върната молба за отмяна. Частните жалбоподатели Л. В. Г., Ю. Л. В. и Е. Л. М., поддържат, че обжалваното определение е неправилно поради нарушения на процесуалния закон и необоснованост по изложени в жалбата съображения. Ответникът не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното: Жалбата е постъпила в срок и е подадена от процесуално легитимирана страна. С Определение № 367 от 02.10.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 2850/2020 г. по описа на Върховния касационен съд е потвърдено Разпореждане от 02.06.2020 г. по гр.д. № 189/2018 г. по описа на Районен съд – Дряново, с което на основание чл. 306, ал.2 ГПК е върната молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. при тези данни намира подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело следва да се прекрати. С даденото разяснение в т.12 от Тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ВКС е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционния съд по чл. 306, ал.2 ГПК за връщане на молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Разпореждането на първоинстанционния съд съгласно чл.286, ал. 2 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал.2 ГПК и компетентен да се произнесе по частната жалба срещу същато е Върховният касационен съд с оглед на препращането в чл. 306, ал.2 ГПК. След произнасянето на Върховният касационен съд неговеят акт е окончателен и не подлежи на последващ контрол за законосъобразност от друг състав на ВКС предвид разпоредбата на чл. 274 ГПК, тъй като определението с което състав на ВКС се е произнесъл в производство по чл.306, ал.2 ГПК не попада в нито една от посочените хипотези, при които да може да бъде обжалвано с частна жалба. Предвид изложените съображения съдът: