Определение № 4985 от 19.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3935/2026 г.

Производство е по чл. 274, ал.2, изр.2 вр. с чл. 279 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 12896 от 17.06.2026 г., подадена от Н. Б. Х. срещу определение № 3184 от 12.06.2026 г., постановено по гр. дело № 2147/2026 г. на Първо гражданско отделение на ВКС. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молба вх. № 25009709 от 14.07.2025 г., подадена от Н. Б. Х., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и т. 2 ГПК на решение от 13.08.2012 г., постановено по гр.д.№ 34523/2009 г. на Софийски районен съд, потвърдено с въззивно решение № 4069/09.05.2016 г. по гр.д.№18054/2014 г. на Софийски градски съд. Ответникът по жалбата Л. А. М. я оспорва чрез процесуалния си представител адв.Т.. Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване разпореждане на ВКС. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е посочил, че заявените в молбата за отмяна основания не могат да бъдат квалифицирани по чл.303, ал.1, т.1 и т.2, на които молителят формално се е позовал. Посочено е, че неистинността на нотариалния акт, на която молителят основава молбата за отмяна, е била установена в хода на гражданското производство и поради това е прието, че Х. не е собственик на основание продажба, оформена с този нотариален акт. Изложено е, че от съдържанието на молбата за отмяна и приложените доказателства към нея не се установява връзка между престъплението, за което е осъден нотариус Е. К., и фактите по настоящото дело, в което е установено, че нотариален акт № 190/2002 г., на който молителят се е позовал, не съдържа подписа на ищцата като продавач и че този подпис е подправен. Застъпено е становище, че новите обстоятелства по смисъла на чл.303, ал., т.3 ГПК следва да имат връзка със спора, за да може съдът да преценява дали са от съществено значение за делото, а в случая твърдяното обстоятелство е за осъждане на нотариуса за друго документно престъпление без връзка с процесния нотариален акт. При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваното определение е валидно и процесуално допустимо, а по същество – правилно, поради което същото следва да бъде потвърдено. Молителят е поискал отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е осъден да предаде на Л. А. М. владението на собствения й имот в [населено място], тъй като той не се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен на 3.10.2002 г. с нотариален акт № 190/2002 г. на нотариус Е. К., с който Л. А. М. му е продала същия апартамент. В исковото производство било установено, че подписът за продавач не е положен от нея. Молителят е основал молбата си за отмяна на твърдение, че нотариусът, съставил нотариалния акт, бил впоследствие осъден за съставяне на нотариални актове с невярно съдържание. Това давало основание за съмнение относно достоверността на нотариалния акт, обсъждан в исково производство. Така изложените твърдения не обосновават конкретна връзка с влязлото в сила решение, отмяна на което се иска, и правилно са преценени от състава на първо гражданско отделение на ВКС като негодни да обусловят допустимост на молбата за отмяна. Това е така, защото новите обстоятелства трябва да са от съществено значение за делото, а преценката дали изложените в молбата за отмяна обстоятелства са от съществено значение е такава по допустимостта на молбата за отмяна. Ето защо оплакването в частната жалба, че съдът смесил проверката за допустимост с преценката за основателността на молбата, е неоснователно. В случая от съществено значение за делото би било твърдение, че нотариусът, съставил процесния нотариален акт, е осъден за съставяне на документ с невярно съдържание именно за конкретния нотариален акт, но такива твърдения не са направени. Освен това, както правилно е посочил съдът в обжалваното определение, неистинността на нотариалния акт, на който молителят се позовал, за да обоснове правото си на собственост, е била установена в хода на гражданското производство, поради което дори твърдение, че неистинността на този нотариален акт е установена с влязла в сила присъда, не би било от съществено значение за спора, разрешен с влязлото в сила решение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение