Определение № 2510 от 19.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Б. С. С. срещу определение № 1877/14.04.2025г. постановено по гр.д. №479/2025г. на Върховен касационен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението, с което се прегражда разглеждането по същество на трудов спор. Твърди се, че характера на спора следва да е определящ при преценка обжалваемостта на постановеният съдебен акт. Отправено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е върната като недопустима подадената от Б. С. С. частна жалба срещу определение №902/25.02.2025г., поправено с определение №1141/11.03.2025г., постановени по гр.д.№479/2025г. на ВКС, ІІІ г.о. За да постанови този резултат, съставът на ВКС приел, че с обжалваното определение, касационната инстанция се е произнесла по подадената от страната частна жалба срещу определение на друг състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Б. С. срещу определението по гр.д.№683/2024г. на ВКС, ІІІ г.о. и е отказано предоставянето на правна помощ. Приел, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2 от ГПК определенията постановени от състави на Върховен касационен съд подлежат на двуинстанционно обжалване пред друг състав на съда, чието определение е окончателно и не подлежи на последваща проверка. Не подлежи на обжалване и определението за поправка на допуснатата явна фактическа грешка в окончателния съдебен акт. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2, изр. последно от ГПК, постановените от Върховен касационен съд преграждащи определения или тези изрично предвидени в закона, подлежат на обжалване пред друг тричленен състав на касационната инстанция, с произнасянето на който състав е изчерпан процесуалният ред за тяхната проверка. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на частната жалба е съобразен с процесуалния закон. Същият не препятства възможността на страната да осъществи правата си, тъй като националната правна уредба съдържа вътрешноправен ред за проверка на постановените от касационната инстанция обжалваеми съдебни актове. Разпоредбите свързани с обжалването са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. В допълнение следва да бъде посочено, че системното подаване на частни жалби от страната не може да доведе до целения от нея краен резултат за ревизиране на влязлото в сила решение по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 от КТ. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение