Определение № 139 от 06.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1496/2020 г.

Производството е по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по постъпила частна касационна жалба на К. Н. К., чрез адв. П. М. от АК - С., срещу определение № 2493 от 18.12.2019 год. по частно гр. д. № 1885/2019 год. на Окръжен съд – Бургас, с което се оставя без разглеждане като недопустима частна жалба на К. Н. К. и С. К. К. срещу протоколно определение от 03.09.2019 год. по гр. д. № 1229/2018 год. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е отказал да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и делото пред Окръжен съд – Бургас е прекратено в тази му част, както и се оставя без уважение частна жалба на К. Н. К. и С. К. К. срещу протоколни определения от 03.09.2019 год. по гр. д. № 1229/2018 год. по описа на Районен съд – Несебър, с които съдът е отказал да конституира в качеството на трето лице – помагач на страната на частните жалбоподатели /ответници в първоинстанционното производство/ Министерство на правосъдието, „длъжника по изпълнителното производство“ и ЧСИ Т. К.. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното въззивно определение, а в приложеното към частната касационна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира основанията за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2 ГПК. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, С. К. К., чрез пълномощника си адв. П. М. от АК – С., поддържа постъпилата частна касационна жалба. При проверка на допустимостта на постъпилата частна касационна жалба, Върховният касационен съд, в настоящия си състав, II г. о., констатира следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Въззивното определение в частта, с която се оставя без разглеждане като недопустима частна жалба на К. Н. К. и С. К. К. срещу протоколно определение от 03.09.2019 год. по гр. д. № 1229/2018 год. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е отказал да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и делото пред Окръжен съд – Бургас е прекратено в тази му част, същата има характера на частна жалба срещу определение на окръжен съд като въззивна инстанция, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото. С оглед на това и на основание чл. 274, ал. 2 ГПК, компетентен да се произнесе по частната жалба в тази й част е Апелативен съд – Бургас. В останалата част, с която се иска отмяна на въззивното определение в неговата потвърдителна част относно отказа на първоинстанционния съд да конституира трети лица – помагачи на страната на ответниците, жалбата има характера на частна касационна жалба. На обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК обаче подлежат единствено преграждащите въззивни определения и въззивните определения, с които се дава разрешение по същество на други производства и то при наличие на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Определенията, с които се потвърждава отказ за встъпване, съответно привличане на трето лице по реда на чл. 218 и чл. 219 ГПК не преграждат развитието на делото. Третите лица не са главна страна в процеса и иск от или срещу тях може да бъде предявен в отделен процес. В този смисъл е налице трайно установена съдебна практика, в това число и задължителна такава – т. 9а на ТР № 1/2013 год. ОСГТК на ВКС, т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2001 год. от 17.07.2001 год. по тълк. д. № 1/2001 год. ОСГК на ВКС. Предвид изложеното частната касационна жалба е недопустима, с оглед на което релевираните в изложението основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не могат да бъдат обсъждани и същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,