Определение № 618 от 29.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2215/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба от процесуалния пълномощник на О. Б. Б. АД-гр.София срещу протоколно определение, постановено в с.з. на 11.06.2014 г. по в.т.д. № 915/2014 г. на ОС-Варна, с което е спряно на основание чл.229 т.4 ГПК производството по въззивна жалба на Д. Г. Н. срещу първоинстанционното решение, постановено по отрицателен установителен иск предявен от негова страна срещу О. АД за недължимостта на суми от 12 000 лева и от 3 000 лева и съответните лихви по договори за потребителски кредит от 18.09.2006 г. и за издаване на кредитна карта от 20.09.2006 г.. Твърди се, че неправилно съдът е преценил,че наличието на висящо производство по иск по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство във връзка със сключването на двата договора е основание за спиране по чл.229 т.4 ГПК. Ответникът по частната жалба Д. Г. Н. в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, с което е спряно на основание чл.229 т.4 ГПК производството по въззивна жалба на Д. Г. Н. срещу първоинстанционното решение, постановено по отрицателен установителен иск предявен от негова страна срещу О. АД за недължимостта на суми от 12 000 лева и от 3 000 лева и съответните лихви по договори за потребителски кредит от 18.09.2006 г. и за издаване на кредитна карта от 20.09.2006 г., съдът е преценил, че наличието на висящо производство по иск по чл.124 ал.5 ГПК за установяване на престъпно обстоятелство във връзка със сключването на двата договора е основание за спиране по чл.229 т.4 ГПК. До този извод съдът е достигнал на база съдържанието на твърденията в исковата молба, с която е предявен искът по чл.124 ал.5 ГПК, от които е видно, че ищецът се позовава на обстоятелството, че двата договора за кредит са подписани от трето лице от името на първия, без това лице да има право да задължава ищеца със своите действия и се твърди,че е налице документно престъпление от страна на това лице-В. Х. Т.. Страните в становищата си изразени пред въззивния състав в о.з. на 11.06.2014 г. са потвърдили наличието на висящ спор по гр.дело № 19 322/2012 г. на РС-Варна по този иск, вследствие на което е постановено и обжалваното определение за спиране. При горните обстоятелства настоящият сътав на ВКС счита обжалваното определение за обосновано и законосъобразно: налице е висящо производство по спор относно наличие на престъпление от страна на трето за процеса между страните лице, предявен с иск по чл.124 ал.5 ГПК. Евентуалната основателност на този иск би се отразила на изхода по спора, предмет на отрицателния установителен иск основан именно на същите престъпни обстоятелства, доколкото би засегнал действителността на договорите за кредит, а от тук и факта на задължаването на ищеца към ответната банка по тези два договора. Следователно е налице съотношение на обусловеност на изхода по спора по настоящото дело от този по иска по чл.124 ал.5 ГПК и е налице изпълнена хипотеза по чл.229 т.4 ГПК за спиране на настоящото производство по обусловения иск до решаването на спора по обуславящия, с оглед на което обжалваното определение следва да се потвърди. На основание изложеното, ВКС