Определение № 181 от 09.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 461/2022 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 16.07.2021 г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 5 ГПК на влязлото в сила решение № 3662 от 03.08.2020 г. по гр. д. № 3914/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 422 ГПК. Твърди се, че производството по горното дело е водено срещу ответника Р. Е. П. и срещу тази страна е постановено решението, чиято отмяна се иска. По повод на друго дело – ч. гр. д. № 4841/2021 г. на Районен съд – Варна между същите страни дружеството – молител е узнало за смъртта на ответника П., настъпила на 29.09.2019 г. със съобщение, връчено му на 19.04.2021 г. Тогава то получило определение № 826/05.04.2021 г. по това дело. Счита, че в производството по гр. д. № 3914/2019 г. на Районен съд – Варна е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 229 и чл. 230 ГПК, тъй като то е продължило и съдебното решение е постановено по отношение на страна, изгубила правосубектността си, а това е довело до лишаване на наследниците на починалия първоначален ответник от участие в делото. Ето защо поддържа наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по разглежданото дело. Молителят се позовава и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 3914/2019 г. на Районен съд – Варна с доводи, че определение № 826/05.04.2021 г. по ч. гр. д. № 4841/2021 г. на Районен съд – Варна осъществява предпоставки от неговия фактически състав. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна, приема следното: Молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съгласно постановките, дадени с т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и по чл. 304 ГПК е недопустима. В случая липсват изложени твърдения за осъществили се факти от хипотеза на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Отмяната като способ за извънинстанционен контрол за правилност на влезли в сила решения е приложима само при наличието на изчерпателно посочените в закона основания и за да е допустима, изложените твърдения, заедно с доказателствата, които ги подкрепят, следва да са конкретни и надлежни. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, каквото се поддържа от молителя е налице когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Разпоредбата има предвид такива юридически или доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила. В случая твърдяното ново доказателство е постановеното на 05.04.2021 г. определение по ч. гр. д. № 4841/2021 г. на Районен съд – Варна за прекратяване на производството като недопустимо, тъй като е образувано срещу починала страна (на 29.09.2019 г.). Това доказателство обаче няма характеристиката на ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Определящото за реализиране на очертания фактически състав е дали заявеното обстоятелство (или писмено доказателство) е съществувало към датата на постановяване на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай позоваването е на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, а отмяна въз основа на нововъзникнали обстоятелства е недопустима. Те не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна и могат да бъдат основание за нов иск, но не са от значение в производството по Глава двадесет и четвърта на ГПК. Законодателят в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК е предвидил, че правото да се иска отмяна принадлежи на заинтересованата страна - това е страната по делото, засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение, изпълнителна му сила или конститутивно му действие. В тази група са и лицата - универсални правоприемници на страната като наследниците по закон и по завещание, когато се касае до постановен съдебен акт, засягащ страна, която е починала в хода на делото, без това да е отразено по съответния процесуален ред - чл. 227 ГПК. Заинтересованата страна по см. на чл. 303, ал. 1 ГПК е страната по един гражданскоправен спор, чиито интереси са засегнати пряко от постановения съдебен акт и има качеството на надлежна страна по делото като носител на субективното материално право или като лице, спрямо което е насочена търсената защита. Ето защо процесуално легитимирана да подаде молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е само страната, която в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителят не твърди негово право на защита по делото да е било нарушение поради наличие на горните релевантни обстоятелства. Напротив. Той обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение с твърдение, че правото на участие на наследниците на насрещната страна е било нарушено в производството по делото, по което то е постановено. Позоваването на тези факти от страна на търговското дружество представлява упражняване на чужди процесуални права, което съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК е недопустимо и не би могло да обоснове отмяна на влязлото в сила решение. По изложените съображения подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.