Определение № 2256 от 07.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1543/2025 г.

за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от К. Я. Д., действащ чрез назначения му особен представител Е. А. К. от САК, против определение № 1903 от 29.07.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1533/2024 г. по описа на САС, 15-ти търговски състав, в частта му, в която е оставена без разглеждане частната му жалба с вх. № 23599/28.02.2024 г. на СГС срещу разпореждане № 3088/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 11897/2022 г. по описа на СГС, ЧЖ-II-E с-в, и производството по делото в тази му част е прекратено. В частната жалба се излагат съображения, че определението в обжалваната му част е постановено в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ във връзка с чл. 14 от ЕКПЧ, чл. 13 от ЕКПЧ, чл. 12, ал. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, чл. 24, т 2 от ХОПЕС и чл. 47 ХОПЕС, както и в нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето. Твърди се, че в случая САС е постановил определението си, ползвайки формалистичен подход, като се е основал на национална норма без да съобрази специалните изисквания и дължимата засилена защита на жалбоподателя в качеството му на дете към момента на постановяване на определението. Излагат се съображения, че въззивният съд изобщо не се е занимал и с въпроса правилно ли е било първоинстанционният съд да се произнесе в едноличен състав по повод молбите му, правилно ли е било да постанови диспозитив, с който го „уведомява“, че производството по делото е прекратено, вместо да се произнесе по допустимостта на искането му със законните последици. Моли за отмяна на определението в обжалваната му част. Не е постъпил отговор от насрещната страна. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По фактите съдът съобрази следното: Производството по гр. д. № 11897/2022 г. е било образувано по повод подадени жалби срещу действията на ЧСИ по изпълнително дело № 206/2022 година по описа на ЧСИ В. Л.. С определение № 14583/01.12.2023 г. състав на СГС е прекратил производството по делото по съображения за недопустимост на подадените жалби. След постановяване на определението за прекратяване на производството, а именно на 01.02.2024 година, жалбоподателят е депозирал молби по делото за събиране на доказателства. С разпореждане № 3088/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 11897/2022 г. по описа на СГС, по повод на така подадени на 01.02.2024 година от настоящия жалбоподател молби, съдът е разпоредил същият да се уведоми, че производството по делото е прекратено с определение от 01.12.2023 година, поради което съдът не може да извършва последващи процесуални действия по него. С определение № 1903 от 29.07.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1533/2024 г. по описа на САС, 15-ти търговски състав, неподлежащо на обжалване и влязло в сила, по подадена от настоящия жалбоподател частна жалба, въззивният съд е отменил определението на състав на СГС от 01.12.2023 година по гр. дело № 11897/2022 г. за прекратяване на производството по делото и е върнал същото за продължаване на процесуалните действия по него. Със същото определение, в останалата му част, съдът е оставил без разглеждане частната жалба на К. Я. Д. против посоченото по-горе разпореждане № 3088/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 11897/2022 г. по описа на СГС, поради нейната недопустимост и е прекратил производството по в. ч. гр. дело № 1533/2024 г. по описа на САС. Съставът на апелативния съд е приел, че депозираната пред него жалба за отмяна на разпореждане № 3088/06.02.2024 г е недопустима като подадена срещу акт, неподлежащ на обжалване, доколкото същият не прегражда развитието на производството и не попада сред изрично посочените в ГПК определения, подлежащи на обжалване. Настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, след установяване на предмета на настоящото производство с оглед изложените по-горе факти, приема, че така подадената пред него частна жалба от К. Я. Д., действащ чрез назначения му особен представител Е. А. К. от САК, се явява неоснователна поради следните съображения: Съдът като орган на правораздавателната власт осъществява своите процесуални действия и упражнява процесуалните си правомощия чрез постановените от него съдебни актове. Съдът се произнася по процедурни въпроси с разпореждания като същите подлежат на обжалване по принцип само когато преграждат по-нататъшното развитие на производството или в изрично посочените в закона случаи – чл. 279 във връзка с чл. 274, ал. 1 ГПК. В настоящия случай разпореждане № 3088/06.02.2024 г., постановено по гр. д. № 11897/2022 г. по описа на СГС, има информативен характер и не представлява съдебен акт, подлежащ на обжалване. Жалбоподателят е подал на 01.02.2024 година няколко молби до съда с различно съдържание и в следната насока: да бъдат конституирани по делото всички притежатели на вещното право на ползване по отношение на апартамента, спрямо който е извършен опис от ЧСИ Л.; да бъдат издирани всички лица, присъствали на описа на апартамента; да бъде снабден със съдебно удостоверение, което да му послужи с цел да се снабди с ЕГН и адрес на ЧСИ Л. с цел привличането й като ответник по бъдещо дело; да бъде снабден със съдебно удостоверение, което да му послужи с цел да се снабди с ЕГН и адрес на определен адвокат, който счита, че е извършил самоуправство по време на описа; да бъде доведено до знанието на ЧСИ Л. неговото предложение същата да спре производството по изпълнителното дело като му възстанови разноските до него момент. Несъмнено, след като към момента на подаването на тези молби съдът вече се е произнесъл с акт за прекратяване на производството, макар и същият да не е бил влязъл в сила, уважаването на тези молби, извън съображенията доколко са относими и допустими с оглед предмета на производството, е било невъзможно на него етап. Процесното разпореждане е постановено с цел да бъде информиран жалбоподателя за хода на развитие на производството и правомощията на съда на дадения етап. Подадената срещу него частна жалба правилно е преценена от въззивния съд като недопустима. Като последица от тази преценка е оставянето на частната жалба без разглеждане по същество и прекратяване на производството по нея, поради което следва да се приеме, че обжалваното пред настоящата касационна инстанция определение се явява правилно и законосъобразно в съответната му част и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.